Това за "натрупване на енергия", "култивиране на енергия" и др. са лозунги, използвани на пазара. Експлоатират хем желанието за секс (което е толкова присъщо), хем страха ("да не загубиш енергия").
И после да се гледа на секса (донякъде) със страх - "да не си загубиш енергията". Всичко това е умствено замърсяване, което няма нищо общо с разбирането за истинската природа на медитацията, на осъзнаването на процесите в съзнанието. Фалшиви псевдомистификации, които не водят до осъзнаване, а до объркване.
Много точно си го написала:
"Но човека с его-съзнанието си, търсещо все повече удоволствия, вижда в това едно от върховните удоволствия, към което се привързва и го превръща в средство за натрупване на.. енергия?.., дълголетие?.. и т.н.,
с което егото се стреми към все-по-голямо себеутвърждаване."
Сексът като всяко нещо може да се извършва в медитация, т.е. при отсъствие на обсебване от илюзията за "разделеност", без "аз" и "ти". Това означава и истинско потапяне в източника на енергия (а не другите дрънканици за "култивиране на енергията" и т.н.), т.е. в това състояние човек е едновременно най-релаксиран и изпълнен с енергия и в това състояние се проявява и любовта - единствено в "адвайта", "не-две", може да се прояви най-чисто и естествено любовта - без стремеж за взаимна експлоатация между два "обекта". Ако обаче човек е обсебен от илюзията за "разделеност", т.е. гледа на партньора като на средство за извличане на удоволствие, като "представа", обект за експлоатация и т.н., а също и със страх (да не си "загуби енергията") - то може ли да става въпрос за каквато и да било любов или медитация тук?
Ако човек е изцяло под влиянията на различни обсебвания (а в над 99% от случаите си е точно така), дали ще си изхвърли или не спермата, няма значение - той все губи енергия. Защото така или иначе е загубил достъп до първоизточника.
|