Викането "кой е , кой е ?" не е за да ти отговаря някой, а за да ти насочи вниманието навътре в теб. Всъщност, като вниманието ти е достъчно насочено навътре, ще получиш отговора, защото ТИ ще бъдеш вътре.
Прав си, че темата за Прегледа е като генерална насока и с нея исках да обърна внимание на колегите от Кастанеда, че за да може човек ефективно да прави Преглед за минали събития е хубаво да развие първо будност в НАСТОЯЩИЯ момент. А това става с най-различни съвсем конкретни практики, които съм изброил като тип и които дискутираме тук в различни тема всяка една по отделно.
Иначе за Прегледа на целия живот нещата стават постепенно и започни първо с това, което най-силно възбужда някави чувства в теб (точно като това което ти споделяш). Останлите по-дребни неща ще си дойдат с времето от самосебе си.
Суетата е следствие на неспособността ни да се видим сами и за това търсим да се огледаме през очите на другите. Колкото повече се опознаваш и виждаш как стоят точно нещата в теб, толкова по-малко внимание обръщаш на суетата. Всъщност, сравнено с околните, ти имаш възможност да отидееш най-близо до центъра си... И усмивката се появява като си дадеш сметка, че може да гледаш директно нещата в теб вместо да търсиш нечие далееечно въшно мнение.
Ще ти дам една аналогия със структората на атома. Ако си представиш диаметъра на атомното ядро за 1 мм (върха на игла), то най-близкия електрон ще "кръжи" чак на 100 м разстояние. Обикновенно хората, когато са несъзнателни, се намират в "електронната обивика" на техните същности и общувайки си с други атоми (хора) биват въздействани от техните техните електрони, с които могат да образуват общи "електрони двойки" и разни други повърхностни структори. Така или иначе, и твоите, и другите електрони са все много отдалечени от ядрото ти и с епоявява "електронната" суета. Когато обаче си в ядрото си, мнението и на най-близкия външен електрон остава някъде далеч на повърхността.
|