Изправен гръбнак, това е условие, улеснява, казвам го от опит наистина помага, не че само по себе си е гаранция. Обикновено заставам с изправен гръбнак, изчезвал съм в медитация си отворени и със затворени очи, но не го бъркай със съня, прилича много прилича, но е нещо различно, нещо наистина различно, не просто вариант на съня, медитацията не е просто някакъв начин за бъдна заспалост, тя е нещо ново, нещо различно от съня.

Виж това, че съзнателно заличавам лицето когато говоря за преживяване-медитация нека не те обърква. Няма аз наистина няма усещане за себе си, за личност, но това не означава, че няма осъзнатост, случването, преживяването е съвсем истинско, има спомени, даже и след това има спомени, просто те не са организирани около едно Аз.

“Под дървото Бодхи не седи никой”, тази сутра е вярна, казвам го от опит, не за да цитирам Ошо или Буда.

Буда винаги е седял под дърво, винаги е медитирал под дърво, но се казва “под дървото няма никой” и е вярно.

Ако наистина потънеш в медитация ти ще изчезнеш, не осъзнаването но неговия конкретен фокус, осъзнаването няма да е съсредоточено в точката зад очите ти, няма да е събрано в тялото ти, в главата или сърцето ти, то ще е навсякъде, цялата стая и да тя ще бъде празна. Всяка точка от стаята ще бъде фокус и затова не може да има “аз”, не може д има някой вътре в пространството на стаята, който да я разглежда от местоположението си. Не стаята е празна и се осъзнава като такава, точно като такава, няма тяло, няма усещане за физическо тяло, за съсредоточеност на едно точно определено място, има стая и толкова, кристално ясна стая. Ако все пак не можеш да ме разбереш без едното “ти” нека тогава да го въведем, ти Си самата стая, да в нея има някакво органично тяло, също както има и мебели, то е точно като тях, няма по специална характеристика, просто декорация нещо вътре и толкова, нищо по специално. Усещането е за чисто небе, за чистото пространство на стаята, не дори за самата нея, а за чистото пространство, то не е празно, то не е нищо, но е чисто, но е неограничено, недефинирано, няма рамки няма бариери, просто чисто осъзнаване, като водата в океана, на където и да погледнеш все вода, можеш да се движиш в нея, тя е пространство, но не е празно пространство, все пак е нещо. Осъзнаването също не е нещо твърдо и в него можеш да се движиш и неговата граница не можеш нито да определиш нито да усетиш, но то не е нищо. Белият лист е чист, но не е нищо, върху него няма нищо, няма нищо нарисувано, с нищо не е изцапан, но той самият не е нищо, самото празно чисто пространство не е нищо, то е бездна то е безкрайност, но е там, но Е, има някакво Битие.

Затова ти казвам, нещо се случва, има спомени има будност, осъзнава се, но няма център, няма Аз, няма някой, който медитира, по скоро самото пространство се е превърнало в медитация, самата стая се е превърнала в медитация, ти си медитация, но няма центрираност, няма съсредоточеност в една точка, не събрано.

осъзнаваш ли какво става ноаоколо?

То просто няма наоколо, осъзнаваш какво се случва спространството на стаята да, пълно и цялостно, но то не е около теб

Редактирано от Nekros на 20.12.04 21:17.