През лятото и есента на 2006 г. олимпийския ни отбор участва в квалификации. Бяхме в една група с Украйна и Хърватско и се класирахме за плейофите, но отпаднахме от Белгия. Там завършихме 1:1, а тук паднахме с 1:4. От Европа се класираха финалистите от квалификационния турнир Холандия и Сърбия, полуфиналиста Белгия и Италия, които завършиха на трето място в своята четвъртфинална група и спечелиха плейофа срещу Португалия, който се игра заради това, че другия полуфианлист Англия не можа да сформира състав. По принцип и четирите полуфиналиста в квалификациите. Най-големите ни успехи досега са 2 място през 1968 г. в Мексико, когато съдиите ни режат яко, а през 1956 г. печелим бронзови медали.
Аз лично ходех на мачовете на олимпийския ни отбор, когато играеше триото Иво Георгиев, Димчо Беляков и Мишо Михайлов. Страхотен отбор бяха тогава по-добри от измислените псевдонационали, които не можаха да се класират на СП'02 и се издъниха срещу смешни отбори. Тогава отпаднахме в плейофите след продължения и дузпи на реванша срещу Испания, защото не ни дадоха две 100-процентови дузпи. После испанците станаха олимпийски шампиони.

Ето какво пише за финала през 1968 г.:
Унгарският национален отбор по футбол успява да отнеме на България и най-големия шанс да спечели златен медал от олимпийски футболен турнир. Двата отбора се срещат във финала на олимпиадата в Мексико през 1968 година. Според свидетелства на хора от нашата делегация преди мача унгарците са предложили срещата да завърши при равен резултат. Според регламента, в такъв случай и двата отбора получават златни медали и олимпийска титла - напълно в духа на добрите отношения по онова време между държавните глави на двете страни Тодор Живков и Янош Кадар. Треньорът Георги Берков обаче отказва да чуе за такъв развой на мача, който впоследствие ще остане в историята като "опорочения финал".

На олимпийския стадион в Мексико темпераментната 75-хилядна мексиканска торсида на стадион "Ацтека" подкрепя с мощен одобрителен рев българите, които в полуфинала са отстранили техния национален тим и по този начин са спечелили симпатиите им. Нашите повеждат с гол на Цветан Веселинов от "Левски". Малко преди почивката обаче унгарците обръщат до 2:1. В този момент мексиканският съдия Диего де Лео без всякакъв повод изгонва Веселинов, а при последвалия протест отстранява от терена и Кирил Ивков. Публиката побеснява, започва да пали специално поставените възглавнички на седалките и да ги хвърля към сънародника си де Лео в знак на протест. В това време реферът се опитва да отстрани от игра и Петър Жеков, а в суматохата Начко Михайлов удря съдията по главата с топката. В крайна сметка е изгонен и Михайлов, а Жеков остава. С осем души след почивката българите губят от 11-те унгарци с 4:1. "Съдията де Лео опорочи финала, който обещаваше да бъде много интересен", отбелязва по този повод "Гадзета дело спорт".

Само гледат как да ни прецакат и винаги е било така

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите