То това беше проблем и на шведите, като се замислиш. Както и на някои други страни. Достатъчни са два примера: Анет Норберг, която към онзи момент държеше трите големи титли в кърлинга - европейска, световна и олимпийска, не успя да представя страната си на едно световно първенство, защото изгуби местния шампионат, който се явяваше местна квалификация за участие. Другият пример е още по-пресен: участието на Стерне-старши на миналото световно за мъже - истинска пародия и срам за тази традиционна сила Дания. Ама човекът някак си спечелил местната квалификация и го изпратили него.

В тази връзка, другото интересно нещо, което казаха коментаторите по TSN, е, че отскоро шведските участници се определят по нова схема - събират трите най-добри отбора в страната на нещо като лагер с тренировъчно-състезателен елемент и накрая от местния кърлинг съюз преценяват кой отбор е най-подготвен и него изпращат за представител на страната на световното.

Между другото преди години ми беше много странно защо не селектират най-добрите състезатели в националния отбор, ами определен клубен отбор получава правото да представя страната си на големите международни форуми. Сега ми е ясно, че сегашният е по-удачният вариант. Вземи едно такова сравнение с ПМЛ - с кой отбор ще се чувстваш по-сигурен: със сегашните момчета, които познаваш като петте си пръста и с които сте се обиграли като добре работеща машина, или с произволни 4 звезди от останалите отбори?

Иначе канадците вече са правили нещо като селекция - за олимпиадата през 2006 спечелилият правото да представя Канада отбор на Брад Гушю повика за скип култовия Ръс Хауърд. Всъщност не знам точно историята, може и канадската федерация да им е извила ръцете да го повикат, с оглед на факта, че далеч не бяха най-добрият канадски отбор към онази дата, а пък се търсеше първо олимпийско злато в историята... и така :)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Meйджъp на 26.03.12 21:45.