Re: Обзор на Олимпиадата - Нашите мнения и впечатления / Спорт / Зимни спортове

1) Справиха ли се или не канадците? Какво ви е мнението за олимпиадата като цяло? Кое ви хареса и кое не?

И да и не. Зависи от гледната точка... От една страна сътвориха една страхотна атмосфера, всички зали, писти и трасета бяха препълнени, както се казва нямаше място къде да се хвърли и копче, такова нещо не помня да съм виждал и това се отнася за абсолютно всички спортове. От това което видях и усетих и от това което четох и чух то всички журналисти отбелязват факта колко гостоприемни и усмихнати са били през цялото време канадците, как са се радвали на игрите с детски ентусиазъм. Всичко това според мен тласна спортистите към още по-добри постижения и станахме свидетели на някои незабравими неща.
С една дума като гледах състезанията усетих първичната и автентична зимна атмосфера която е задължителна и която много рядко се среща напоследък.
Но това е едната страна на медала, другата страна не е никак приятна... Само със смъртният случай на грузинеца Нодар Кумариташвили да беше останало щеше да е вечна черна точка за организаторите и всички ръководни органи. Така и не се разбра и няма да разберем немарливост на организаторите ли е това или пилотска грешка. За мен вината е в организаторите, защото е ФАКТ, че трасето/улея не беше обезопасено и никой не се беше сетил поне сложи омекотители/дюшеци или там каквото трябва върху опасно зеещите стоманени стълбове върху които налетя грузинеца при последното си спускане през живота си. А и кому беше нужно да се прави най-бързия улей в света или най-сложната ски писта и т.н. и т.н. Канадците искаха да направят всичко най-сложно, най-трудно и най-бързо, но накрая стана точно обратното, редица състезания се превърнаха в пародии, къде заради организаторски неугледици къде заради лошото време. Паданията в улея в Уистлър нямаха край, а специално в бобслея - четворки 5 екипа се обърнаха (което е рекорд) като сред тях бяха супер опитните бобове на САЩ и Германия. Стигна се и до нечувания случай състезатели които са се готвили 4 години за най-голямата си мечта и цел в живота да се откажат предварително от състезанието, защото не са сигурни за безопасността си. Това стори холандския боб. Имаше гафове и в залата за бързо пързаляне с кънки, където първо организаторите си имаха поредица от комични случки и неуредици със стартера и пистолета сигнализиращ за старта, но най-вече проблемите с леда бяха необясними, ледът който на два пъти не можеше да се почисти както трябва и стартовете закъсняваха с по 90 минути и отгоре между групите, което беше пагубно за рейтинг, за самите състезатели които бяха подложени на невероятно напрежение, а и върху нервите на обикновения зрител. Куп гафове настанаха и в Сайпръс, където бяха спусканията на сноубордистите. Оставаме настрана лошото време което ванкувърци не помнят от десетилетия (явно някой индианец беше проклел игрите, защото всичко започна още с неотворения церемониален стълб при церемонията по откриване) и се съсредоточаваме върху организаторите. Прекалено остри завои и високи скокове костваха отпадането и нараняването на много спортисти, а специално в бордър кроса състезатели видели всичко в този екстремен спорт се молеха да оцелеят и да финишират, защото това беше не само най-дългото, но и най-бързото и сложно трасе по което те изобщо някога са карали и подготвяли. Жертва на трасето за бордър крос стана и местната звезда и любимец и главен фаворит, така че това се обърна и срещу домакините. И също така беше голям гаф да не отложат съсетзанието по бордър крос при положение, че имаше зверска мъгла, дъжд и липса на достатъчно сняг по трасето, резултата беше пародия. Поредица от нелепи отпадания, паднали и контузени състезатели пропилели четиригодишния си труд за секунди буквално. И за финал уникална гадория направиха организаторите с Джулия Манкузо която трябваше да бъде задържана по-дълго време на стартера, а не да и дават сигнал да се спуска след като преди това Линдзи Вон беше паднала. Провалиха състезанието на Джулия там където тя се чувстваше най-силна. Задължително при падане се спира малко състезанието до второ нареждане, но не и в този случай и всичко това отново за сметка на спортиста. В суперджитата при мъжете и жените се нагледахме на куриозни падания и жестоки наранявания и то точно сред водещите групи.
И за финал имаше гаф и в състезанието по ски бягане където опасностите по закон са много по-малки. Отново необезопасено трасе и Петра Майдич налетя директно сред борчетата долу в трапа на дълбочина три метра, такова чудо за първи път виждам. Резултатът - пет счупени ребра за словенката. Как можеш да не поставиш точно там мрежа-оградител като точно там ски бегачите изхвърчат от завоя?
Също така не останах доволен от начина по който ни предаваха състезанието по биатлон, не се показваха важни стрелби изобщо трудно се ориентираха в бързо променящия се биатлон, но това да го отдадем и на липсата на опит, макар че имаха 4 години да се подготвят както трябва и да гледат как се прави от най-добрите.
Общо взето като тегля чертата то крайната оценка ще е някъде по средата, но няма начин късмета с лошото време и организаторските гафове да не надделеят и да почернят иначе невероятната атмосфера която аз за първи път виждам след Лилехамер' 1994 г. и каквато преди това също не бях виждал.
Добър 4.

2) С какво ще запомните тези игри?

С великия финал в хокея между Канада и САЩ и преди това с историческото и сензационно 7-3 на Канада срещу Русия както и с 11-0 на Кевин Мартин и компания, петте медала на кралицата на игрите Марит Бьорген и великият финален спринт на мощната фигура на викинга Петер Нордхуг, двете велики победи за Симон Аман с които той стана вече четирикратен шампион, с историческата победа на Андре Ланге в бобслея, с непрекъснатия късмет съпътстващ култовия Аполо Антон Оно, с тоталната китайска доминация в женския шорттрек и с провала на корейците при мъжете, с техния бум пък в мъжкото кънки бягане, с уникалния провал на австрийските алпийски ски и с гафа на четиригодието станал със Свен Крамер и неговият треньор на 10000 м., със скандалът в мъжкото фигурно пързаляне, с магическите танцови двойки и с великата мъжка щафета на Норвегия в биатлона с класическата стрелба от положение прав на Бьорндален.
Но това с което ще запомня най-много игрите е прекрасната атмосфера и горящият олимпийски огън в центъра на Ванкувър достъпен за всеки.