|
Отдавна не бях гледал състезание по фигурно пързаляне с такава емоция, както снощната волна програма при жените. Какво да ви кажа - това е истинската спортна битка в този прекрасен спорт, която не успяха да ни предложат нито мъжете, нито спортните двойки, нито танците.
Въпреки, че моята топ любимка Саша Коен се провали на волната програма, аз съм повече от впечатлен от състезанието. Защото снощи се състезаваха хора, с грешките, емоциите и духа, а не роботи за скокове и акробатики, програмирани за X точки, влизащи и излизащи на леда като зомбита, без никакво присъствие, грация и стил. Имаше я и драмата, имаше ги и обратите, имаше я и битката на характери. Всякакви измервателни уреди, точкови постижения и съдийски сметки останаха в пасианса на действието и спектакълът не закъсня.
Саша Коен - може да звучи много пристрастно, но за мен това е фигуристка №1 в момента. Не толкова като технически данни, колкото като комплексни качества. Доказа го и снощи. В програмата и имаше от всичко - като започнеш от секундите преди старта, минеш през изпълнението, та стигнеш чак до награждаването.
Начинът, по който успя да се вдигне след ужасяващото начало на волната програма, е просто невероятен. Буквално в рамките на няколко секунди се срутиха всичките й мечти за олимпийска титла, но Сашка прояви страхотен характер и завърши програмата на супер ниво. Превъзходно изпълнение, в което паданията дойдоха сякаш да изкрещят "И аз съм човек". Това е големият спортист - не машината за успехи, ами Човекът с главно "Ч", който с воля и характер успява да се събере след трудостите.
Въобще от всичко имаше в това изпълнение на Саша Коен - техника, стил, естетика, финес и най-важното - контакт с публиката, едно такова позитивно излъчване, което не може да не грабне зрителя. Даже паданията й бяха някак грациозни. Докато Слуцка се изплюска като кюфте на леда и едва ли е предизвикала някакво съжаление дори у пияните хокейни фенове в залата. За поведението преди и след състезанието няма какво да говорим - такъв контраст между двете - от земята до небето. Видяхте как треньорката на рускинята, досущ като надзирател в руски военен лагер строяваше своята възпитаничка преди програмата й? Отвратителна гледка. Един кадър и ти става ясно колко абсурдна е руската спортна машина.
Ами в минутите след края на програмата? Зад вечната лъчезарна усмивка на Саша Коен прозираше голямото и разочарование от пропилените шансове.. И не говорим за онова "колекционерско" съжаление, което четем в очите на много известни състезатели на олимпиадата, ами истинското неподправено спортно разочарование и неговият верен другар - волята все пак да успееш, не сега, но после - независимо от всичко и всички. Всеки, който се е състезавал, знае за какво говоря.
Така, след всичко казано дотук, спокойно мога да обобщя: Браво Саша, браво Коен! Въпреки несъвършената си програма, достави истинска естетическа наслада на ценителите на фигурното пързаляне.
Жалко за това момиче, че не успя да вземе олимпийското злато тук. Заслужаваше го не само заради всичко изброено по-горе, ами и заради незначителния факт, че е доста онеправдана от обостятелствата. Саша винаги е била в сянката на своите успели сънароднички Мишел Куан и Сара Хюз, и по-важното - нищо не е получила на готово, както доста свои колежки на леда, ами само с труд е постигнала това високо ниво в този неблагодарен спорт, при такава огромна конкуренция. Респект за всичко това. И успех във Ванкувър.
В цялата тази титанична битка сякаш на заден план остана изпълнението на японката. В едно изречение, перфектно поведение на леда - много грациозна, много фина, технически обезпечена и сигурна. Въобще безапалационния шампион при дамите.
Днес е галата. Тук вече няма гонка за олимпийско злато - всеки може да излезе разкрепостен и да направи малко атракция за публиката. Доста от призьорите го дължат за зрителите.
|
Браво Саша, браво Коен! Фигурното е още живо!
