|
ИВО ИВАНОВ
Канзас
Скандали и допинг афери. Невероятни победи и шокиращи разочарования. Съдийски гафове... Игрите в Торино все още не са завършили, но вече са напът да изпишат своя собствена страница в колоритната история на зимното олимпийско движение. Допинг фиаското с "фармацавстрийския" отбор, медалите на невероятната Костелич, жестокото падане и подвигът на китайските фигуристи Дан Чжан и Хао Чжан, неочакваните обрати в ските и изненадите в хокея ме накараха да се обърна назад и да погледна в турбулентното минало на игрите. Зимните олимпиади винаги са били сцена на драми с шекспировски пропорции и през годините са ни направили свидетели както на незабравими изпълнения, така и на скандални ситуации. Въпреки че подобна идея е строго субективна, реших да класирам петте най-големи триумфа и петте най-озадачаващи парадокса. Днес е ред на недоразуменията.
№5
Победата на американския хокеен отбор над тима на СССР, Лейк Плесид '80.
Да, да, знам, че вече описах същото събитие като триумф, но би било грешка точно на този мач да се гледа едностранчиво. Според мен загубата на сборная бе незаслужена. Нямаше отбор на този и онзи свят, който да заслужаваше златото повече от феноменалната руска машина. Съветският тим бе едно стълпотворение от свръхталантливи играчи, които отгоре на всичко бяха по-добре сработени помежду си от частите в двигателния блок на новия Мерцедес CLK. Михайлов, Фетисов, Харламов, Петров и Касатонов помитаха всичко около себе си като ураган, а магическата ръкавица на вратаря Третяк сякаш имаше свое собствено гравитационно поле.
Самият Хърб Брукс призна, че ако играят сто пъти, руснаците ще спечелят 99 мача. Треньорът бе подготвил отбора си да спечели веднъж, но точно когато е най-необходимо.
Аз лично бях малко разочарован от нашумелия тук филм, посветен на двубоя, с Кърт Ръсел в ролята на Брукс. Не заради начина, по който бе описан американският отбор, а заради безсрамно клиширания образ на руснаците. Най-великият хокеен отбор заслужаваше малко повече уважение, но Холивуд като че ли никога няма да може да надскочи собствените си ограничени формули. Виртуозният и иначе елегантен Михайлов бе описан като някакъв брутален злодей, вратарят Третяк бе нахвърлен с няколко щрихи, а треньорът Тихонов бе буквално окарикатурен.
Малко хора знаят, че Фетисов по-късно спечели две купи "Стенли" с Детройт Ред Уингс в НХЛ, а в момента е министър на спорта в Русия. Легендарният Третяк води вратарски школи в Чикаго и Канада.
№4
Кърлинг.
По отношение на този спорт винаги са ме тормозили няколко въпроса. Необходимо ли е наистина той да бъде в олимпийската програма? Един мач продължава между два и три часа, като по-голямата част от времето преминава в мъдро клатене на глави и разговори между играчите каква стратегия да предприемат, за да плъзнат камъка по-близо до целта. Вярно е, че този странен спорт е част от фолклора и битието на няколко северни държави, но това едва ли е достатъчно, за да бъде приет като пълноправен член на олимпийското семейство.
Второ: Какво точно постигат метачите с маниакалното си търкане на леда? Действително ли смятат, че намаляват триенето по този начин и не е ли по-разумно поне два отбора да тренират в дома ми особено през лятото, когато се събира страшно много прах в кухнята?
Последният ми въпрос е свързан с един чудесен човек и стар мой приятел - бай Стоян. Той бе вечно усмихнатият чистач в гимназията ми - 133-о ЕСПУ в София и според мен е един от най-надарените играчи по кърлинг в света, макар че едва ли го подозира. Бай Стоян въртеше метлата с невиждана скорост, ловкост и умение и бих искал да знам как е възможно все още нито един отбор да не го е привлякъл в редиците си?
Малко хора знаят, че канадците са луди на тема кърлинг и един от най-големите фенове е самият Уейн Грецки.
№3
Нанси Кериган и Тоня Хардинг, Лилехамер '94.
Това е може би най-уникалният скандал в олимпийската история и честно казано, все още не мога да повярвам, че е действителност, а не някакъв евтин сериал.
Преди олимпиадата напълно невменяемата Хардинг в комбина с мъжа си Джеф Гилуули плати на трима мафиоти, за да счупят крака на съперничката й за игрите във фигурното пързаляне Нанси Кериган. Оттук нататък забълбука невиждана сапунена опера. На 6 януари Нанси е нападната и ударена с щанга в коляното и въпреки че няма счупване, това я изважда от строя чак до олимпиадата. Джеф и тримата нападатели са заловени, но Тоня отрича да е замесена. Поради презумпцията за невинност и двете фигуристки заминават за Норвегия като съотборнички. Накрая Нанси взе сребро, а Хардинг завърши осма. Целият свят следеше драмата със затаен дах. В крайна сметка Тоня призна, че е одобрила пъкления план, но отърва затвора, натопявайки мъжа си, който излежа две години. Впоследствие Хардинг се замеси в още куп скандали и честно казано, е такъв боклук, че трябва да се пази от играчи по кърлинг, които ще я изметат, без да им мигне окото.
Малко хора знаят, че бившият съпруг на Хардинг - Джеф Гилуули, продаде серия от техни порно снимки на списание "Пентхаус", което ги публикува през 1994. През 2003 Хардинг стана професионална боксьорка и смля от бой няколко последователни съпернички.
№2
Цялата олимпиада в Солт Лейк Сити '02.
Тези игри бяха тотален провал на толкова много нива, че не знам откъде да започна. Първо градът въобще не трябваше да бъде домакин. Оказа се, че Том Уелч и Дейв Джонсън - двамата слузести бизнесмени, които ръководеха организационния комитет, са оплели МОК в подкупи, подаръци, проститутки и корупция, за да спечелят игрите. Разрази се нечуван скандал, който сложи началото на първата чистка в Международния олимпийски комитет. Политическата ситуация непосредствено след 11 септември също усложни нещата и направи мерките за сигурност истински кошмар.
Отгоре на всичко градът домакин е едно от най-потискащите и скучни места в западното полукълбо. Щатът Юта е царството на мормоните, които вярват, че във всеки бар и във всяка чаша с алкохол се спотайва духът на Сатаната. Затова в този щат е почти невъзможно да бъдат открити бира, вино, концентрат или Боде Милър. Самите състезания също бяха катастрофални. Най-запомнящи остават съдийското фиаско във фигурното пързаляне, ограбените корейци в шорттрека и отнетите поради допинг медали в ски бягането.
Малко хора знаят, че сензационният победител в шорттрека Стивън Бредбъри (Авл) е първият златен медалист на зимни игри от южното полукълбо.
№1
Опитът бриджът да бъде включен в зимните игри.
Колосална глупост! Бриджът - олимпийски спорт! Тази идея заслужава почетно място в пантеона на олимпийското безумие. Представяте ли си коментара на Камен Алипиев и Методи Манченко по БНТ:
Манченко: Камене, не мислиш ли, че финландците рискуват прекалено много с четири пики, при условие че нямат достатъчно точки за подобен анонс?
Алипиев: Съгласен съм, Методи, но понякога човек трябва да поеме риск. Това е олимпиада. Веднъж на 4 години човек има шанс да покрие тестето си със слава и може би сега е моментът да пренебрегнеш спатиите на съотборника си, да се разходиш по острието на бръснача и да предизвикаш австралийците с нереално висок анонс.
Манченко (шепнешком): Драги зрители, обърнете внимание как умело Финландия пропуска да цака четворка каро, за да вземе ръка в мора. Изумително!
Алипиев (въодушевен): Ооооо! Невероятно изпълнение - какъв елегантен троен импас на поп пика. Не знам за теб, Методи, но аз лично не съм виждал такова самообладание на олимпиада. Нека съхраним този момент в паметта си, драги зрители, защото едва ли той някога ще бъде повторен.
Майтапът настрана, но ако запаленият картоиграч Хуан Антонио Самаранч бе останал президент на МОК още няколко години, нищо чудно тази налудничава концепция да бе станала реалност. През последните 15 г. Световната федерация по бридж (WBF), водена от президента си Хосе Дамиани, наложи страхотен натиск върху МОК и бе призната от комитета за международен спорт. Силата на бриджа е във влиянието на хората, които го играят по света - от Самаранч до султана на Бруней. Парите и политическата власт на бридж лобито стигнаха толкова далеч, че МОК дори организира специален турнир МОК Гран при и направи играта "демонстративна атракция" на злополучните игри в Солт Лейк Сити. Президентът Дамиани бе личен приятел на Самаранч и нещата се развиваха много добре за олимпийските картоиграчи, но с пристигането на Жак Рох МОК поизтрезня и шумът около бриджа утихна.
Интересно е, че бриджът иска да бъде включен в зимните игри, но в правилника изрично е написано, че всеки олимпийски спорт трябва да се провежда на сняг или лед. Тръпки ме побиват, като си представя как олимпийските отбори по бридж блъскат яко карти в някоя пряспа, навлечени с дебели палта и ушанки.
Но най-любопитна ще бъде верижната реакция от подобен ход. Откъде накъде само бриджът да бъде олимпийски спорт? Федерацията по сантасе в никакъв случай няма да седи със скръстени ръце. Аз обичам бриджа. Играл съм го с години до припадък в комбина с гореспоменатия Камен Алипиев. Но мястото на една игра на карти не е на олимпиада. Ако тръгнем по този път, кой знае къде ще стигнем. Нищо чудно някой ден да включим в програмата и успоредното паркиране. Или подхвърлянето на палачинки. Или дори попълването на данъчна декларация... на лед.
Малко хора знаят, че следните думи са изречени от Самаранч на среща на МОК в Лозана: "Бриджът е спорт. И неговото място е тук, редом до другите спортове."
от 7 дни спорт
Подцени това!
|
"Петте големи недоразумения"
