|
Лошо, Седларов, лошо, да не кажа направо трагично.
Сега вярно, че олимпиадата се излъчваше в неудобно време, през нощта /когато хората спят/ и през деня /когато са на работа/, че много хора са заети с работа, с къщните и битови проблеми и пр., но и ако човек иска, винаги може да намери време, да си вземе отпуск /стига да има възможност/ и да гледа. А и БНТ беше качила всичко на сайта си, така, че наистина имаше възможност да се навакса пропуснатото. Но все по-малко хора са завладени от олимпийския дух и изобщо от идеята, мечтата, възможностите и пр. Не случайно девизът на Олимпийските игри е, че по-важно е да участваш. Даже се сещам, че преди години /професионалните/ играчи от НХЛ, а и не само те, нямаха право да се състезават на Олимпийски игри, но в последстиве разрешиха и то защо? Ясно е, че те всички имат пари, имат материално благополучие, печелили са всякакви медали и титли, но златен олимпийски медал явно е нещо съвсем различно. Както има и много случаи, дето състезатели едвам появили се на сцената и печелейки златен Олимпийски медал, след това се отказват. Защото това се счита за връх изобщо в цялата им спортна кариера. Но пък колко беше сладък и онзи ганайски състезател в ските, чиято мечта беше да изпревари поне един и успя да го осъществи. Мечтата да участваш на олимписйки игри, да почувстваш, че нещо специално се случва, за някои хора, явно е много силна, но не и за нас.
За мен тук държавата решително трябва да се намеси, не само за зимните спортове, а и за спорта изобщо и да се почне най-напред оттам да се построят зали, площадки, стадиони, писти, пързалки и каквото там се сетите, да се направи нужното и да се привлекат младите хора, вместо да се занимават с наркотици и пр. глупости. Но е факт, че като че ли преди 20 години имаше повече развитие. Защото съм виждала и в малките градчета /че и села/, че е имало стадиони, зали и пр., които сега се рушат безнадежно. Сигурно някой ще каже, ама то тогава беше насила. Сигурно ще бъде прав, ама и не съвсем, защото тогава много повече се спортуваше, играеше, а и се следяха интересни състезания по телевизията и то от цялото семейство и на другия ден се коментираше. Да, но за държави като САЩ, Германия и Канада и пр. страни и сега спортът е държавна политика, защото как иначе си обяснявате фантастичното им представяне изобщо в спорта, не само тук, във Ванкувър. Другото е мотивацията, но и тя се постига постепенно, със съответното запознаване със спорта, с гледането на интересни състезания, и със запознаването с постиженията на родните спортисти, но кой каквото има, това. И не само на традиционни спортове, в които сме имали постижения, трябва да се набляга. Какви традиции сме имали ние във фигурното пързаляне преди Денкова-Стависки и Иван Динев например, но те все пак имаха успехи. Колкото до нашите успехи, но те наистина са от последното поколение, расло преди падането на желязната завеса, значи тогава държавата все пак нещо е правила в тази насока, и да, личната мотивация също има значение.
За съжаление аз лично не виждам никакво развитие на родния спорт за в бъдеще. И това май важи не само са спорта, но и за културата, изкуството и въобще.
И на мен за съжаление, не ми е гот !
|
Re: Я вижте тази статия [re: Diavolo]
