"Нека да се обърнем към Евангелията според техните чисто стилистични различия.

Евангелието на Лука - за да ни разкрие как най-висшите степени
на любовта и саможертвата се вливат в човечеството и в света,
бликвайки от Съществото, което наричаме Христос Исус -
прибягва до събития от най-отдалечените епохи на Земната еволюция.
И самият Лука описва едно строго определено течение
от историческия развой на човечеството,
започвайки от самото му начало.

За да ни покаже откъде трябва да поеме човек в своето познание и в своята мъдрост,
определяйки отправната точка към целта на това познание,
Евангелието на Йоан още в началото посочва,
че неговите описания на Христос Исус идват от самия творчески Логос.
Най-духовната степен, до която може да се извиси нашето познание,
е посочена още в първите думи от Евангелието на Йоан.
Там ние веднага сме издигнати до най-висшата степен на познанието,
която може да бъде постигната от човешкото сърце.

При Евангелието на Матей нещата не стоят така.
Още в началото си то ни показва наследствените връзки
на човека Исус от Назарет и техния произход,
тръгвайки, така да се каже, от един определен исторически момент.
То ни показва наследствените връзки и отношения всред един единствен народ и как всички качества,
които намираме съединени в Исус от Назарет,
са концентрирани тук чрез наследствеността от Авраам надолу;
как, така да се каже, един народ успя -
през три пъти по четиринадесет поколения -
да влее по съвършен начин най-доброто от своите сили в кръвта на една индивидуалност.

Евангелието на Йоан ни отвежда в безкрая на Логоса.

Евангелието на Лука ни поставя в необятните измерения на общочовешката еволюция,
издигайки ни до самото й начало.

Евангелието на Матей ни показва един конкретен народ,
наследил своите качества от родоначалника Авраам през три пъти по четиринадесет поколения;
ето как ние заставаме пред човека Исус от Назарет.

Тук само ще загатнем, че за онзи,
който действително иска да разбере Евангелието на Марко,
са необходими познания за космическите сили, лежащи в основата на мирозданието.
Защото така, както Христос Исус е описан в Евангелието на Марко,
ние вече знаем:
в човешките действия се съдържа една есенция от Космоса,
една есенция от това,
което пулсира като космически сили в безкрайните мирови пространства.
Действията на Христос Исус като екстракт от космическите действия;
Богочовекът Христос Исус,
стоящ на Земята като екстракт от могъщите Слънчеви сили -
ето какво иска да ни покаже Евангелието на Марко.

Евангелието на Матей също се докосва до звездните сили.
Още когато описва раждането на Исус от Назарет, то загатва,
че това велико мирово събитие е в определено съответствие с космическите факти,
и тъкмо звездата е тази,
която отвежда тримата мъдреци до рожденото място на Исус.

Обаче то не ни описва едно космическо действие,
както това прави Евангелието на Марко,
и далеч не изисква от нас да повдигнем поглед към тези космически действия;
то ни показва трима човеци, трима мъдреци и действието,
което космическите сили упражняват върху тях.

И за да почувствуваме какво изживяват те,
ние трябва да се обърнем именно към тях, към човеците.

Следователно, дори когато трябва да бъдем издигнати до Космоса,
ние биваме отпращани към човека.
За нас става видим рефлексът на космическия свят в човешкото сърце.
Нашият поглед е отправен не към необятните космически пространства,
а към въздействието на космическите сили в човешкото сърце.

Още веднъж моля, тези размисли да бъдат отнесени само към стилистичната страна на Евангелията.

Защото основната характеристика на Евангелията е,
че те описват нещата от различни гледни точки.
Техният начин на изразяване изцяло се определя от това,
което те имат да ни кажат за най-великото събитие в историята на Земята и човечеството."

Редактирано от Mish-o на 19.07.04 16:35.