Всъщност днес това си говорихме с DeProfundis, че нещото, от което се пазим като дявол от тамян е категоричното отричане на каквото и да е било, когато става дума за чужди чувства или светоусещане. И ако "мнителен" идва от "мнение", то в случая аз съм точно обратното... съвсем лишена от някакво "глобално" мнение по въпроса. Мога да споделя единствено, що се отнася до мен... Години наред съм се чудила на хората, които казваха, че да имаш Духовен учител е уникална връзка и преживяване.. Мислех си, какво пък толкова, мога да си чета Ошо, Кастанеда и там каквото ми попадне - от всичко по нещо и едва ли някой, бил той жив, ще ми каже нещо, което не съм го чувала вече...
После разбрах, че между четенето и живата практика има качествена разлика и че за да е успешна практиката ми се нуждая от някой, който вече е изминал този път. Аз не мога да повторя неговия, не мога да стъпя в неговите стъпки (защото не е оставил такива...), той не може да ме вдигне на ръце и хоп! - да ме просветли... Всичко това са си неща, за които сама си нося пълната отговорност. Единственият въпрос, около който се върти интригата с Духовните учители е "ефективност". Всички ние можем да се научим сам-сами на толкова много умения - четене, писане, аритметика, с малко талант можем да усвоим техниката на някое изкуство, но когато има някой до нас, който владее материята и има известни дидактически способности, напредъкът е в пъти по-бърз и качествен. И понеже най-късно от "Дзен и изкуството..." знаем, че обикновеният живот е всъщност духовен - и обратното, не виждам защо всичко това да не се отнася и до т. нар. "Духовни учители"...

(... ще продължа след малко, налага ми се да сменя компютъра...)


jaya bolo sri guru deva ki
ananda mai ananda mai