Сега...хубаво сте се засилили да никелирате,ама имайте предвид,че процесът е от два етапа.Помедняване и никелиране.Най-добрата комбинация е тази на руснаците от преди 30 години-мед-хром-никел.Това вече почти не се прави.За това какво представлява технологията-ами намерете една жигула от 80-та година и вижда никелираните и тасове.Всичките са все едно сега излизат от завода.
Сега процесът е както казах два етапа-помедняване и после никелиране във вана.Без мед за основа,покритието се лющи и не е устойчиво на топлинни и механични влияния.
Горе четох за никелиран карбуратор-карбураторите на всички автомобили,произведени след 70-те години (това важи и за мотоциклетите) са от материала ЦАМ.Цинк,алуминии,мед.Притежава изключително добри леярски качества и заради това е предпочитан при изработката на фини детайли,но е подчертано неустойчив на механични въздействия.Едно пренатягане и карбураторът е безвъзвратно изкривен.Дали това чудо въобще подлежи на никелиране...ми е доста съмнително.
Алуминият и особено дуралуминият (мюбимият материал в мотоциклетостроенето) са по-подходящи за полиране,от колкото за каквато и да е друга обработка.Преди да се впуснете в скъпи манипулации,направете един експеримент с полиране.Детайлът е обезмаслява с фосфорна киселина,минава се отгоре с твърда телена четка и (от там започва трудното) следват три ръце водна шкурка.1000,2000 и 2500.На 2500 детайлът е достатъчно гладък,за да се избръснете в банята,ползвайки го за огледало.