По-лошо не може да става! (Това на шега.)

И аз не бях виждал културното развитие като скачено с чиновническите заплати... И вярно отмахнах статията като пропаганда. (А пък и тя беше писана от джентълмен, работещ точно в такъв "институт", та съвсем...)

Но като се замислих... Културното развитие винаги започва с нещо, което НЕ СЕ ИЗПЛАЩА! Значи, няма звонка пазарна стойност. Точно тези развития са били бутани от доброволци-ентусиасти. Като започнем с навигателните звездни атласи. Ами часовниковия механизъм за британската флота, да отмерва точно време в океана, че навигаторите да изчисляват дължина? (Британското адмиралтейство решава, че такъв часовник е нужен, след като цял английски флот, барабар с адмиралския кораб, се разбива в мъгла... Мислели, че са по- на запад от брега... Но брегът не се отместил да пасне на мисленето...) После, ако човек започне да чете по-изотблизо биографийте на първите бутачи на промишлената революция, самите открития и изобретения започват като любителско занимания. Чак след това някой някъде вижда ИКОНОМИЧЕСКИ потенциал в тези неща, и ги внедрява промишлено.

Джентълменът Оптимист тези дни изложи биографични справки за Хюлет. Ми и Хюлет е бил доброволец-ентусиаст, започнал бъзикане в електрониката като хоби. Защото той хич, ама ХИЧ! не се е изхранвал от това бъзикане. (Разказваше професор в УК-Бъркли, работил с Хюлет в легендарния гараж, че Хюлет, измежду другото, се надявал чрез заместване на стара електроника с нова да отделя злато и ценни метали от изхвърлената стара електроника - и да направи това ХОБИ поне частично-изплащащо се...) Подобни неща могат да се кажат и за Бил Гейтс, и за нещастника, увъртян от Бил да продаде ДОС за някакви си Д50 000 (май) - който ДОС Бил вече е бил продал, преди да го има (но е знаел за него), на установена електронна фирма, в първия истински контракт за Микрософт...

Та мисълта ми е, кой ги храни тези доброволци-ентусиасти? Кой им дава СПОКОЙСТВИЕТО от делови сътресения, че да бутат култура, технологична и друга? Тук-там дебелото портмоне на тате. Но за масата хора - чиновническите заплати!

Да ти дам пример от нашето по-близко ежедневие. В училището на нашите деца има Родителска-Учителска Асоциация. Замислена за връзка между училището (закони, разпоредби, стандарти, и т.н.) и потребителите на училището (ученици и тяхните родители). Много хубава идея! Обаче... кои родители дават от времето си да представят обществото, така да се каже, пред училищната машинария? Бедните - нямат време; гонят съществуване. Богатите? Пари имат, време имат - обаче къде заради вечната икономическа несигурност, къде заради арогантност, къде заради "непукизъм" - и тях ги няма. Майките и татковците, които доброволстват по членство в РУА и ръчкат и бутат да държат училищната машинария в крак с детските нужди и бъдещи обществени задължения над децата - това са майките и татковците точно на чиновническа заплата! В нашето училище, поне, това са хората, които "оцветяват" училищните разпоредби - и практически насочват до голяма степен образователната линия. Моята съпруга - и тя се ръчка там. Тя доброволства да води часове по физкултура. Защото училището няма разчет за физкултура. А децата имат нужда от нея. Ей ги чиновниците, определящи образователния характер и ниво в нашето училище - което е ОБЩЕСТВЕНО!

Може би е редно нивото на чиновническия живот да бъде разглеждано като СИМПТОМ на икономическото (и от там културното) здраве на една държава. Не знам дали връзката между култура и чиновничество важи за Европа както за САЩ, но симптоматиката очаквам е подобна.

Няма да ти пожелая да си жив и здрав! Това е мръсно пожелание! Когато измъчваш някого, искаш измъчваният по-пълно да усеща болката - мъчиш го малко, пък го бутнеш пак към живот и здраве - че пак да го мъчиш. И да ти е кеф как се мъчи. Защото ако не е жив и здрав - мъчението не го боли. Току даже умрял! (Както върви сардониката в САЩ, какъв е кошмарът пред аеро-космически инжинер, решил да застреля шефа си? Ми пълнителят изпразнен само с един патрон - а шефът вече умрял! Нещастникът (инжинерът, де) целил точно, съвестно, по проклет навик... Тук пак се говори за сериозни съкращения, та от там...)

Значи, аз като скромен човеколюбец, ще ти пожелая ЩАСТИЕ! А щом имаш щастие - значи имаш всичките други предпоставки!