Здравей Тони,

Моят приятел беше компютърен програмист и работеше на контракт за петролни компании. Имаше дългогодишен опит със Occidental Petroleum и един път като се освободи от там, работеше само на контракт за себе си. По този начин правеше близо два пъти повече пари от преди, но без никакви облаги. Никакви! Отиваше където го повикат, разполагаше се в хотел и си вършеше работата. Това го отделяше от семейството му за месеци всеки път и за малко не му причини развод.
Живота му бих го класифицирал като upper class. Живееше в къща, част от цял комплекс проектиран от французин, в борова гора. Само тези дървета бяха изсечени, които пречеха на строежа. Неговата къща беше на брега на изкуствено езеро. Къщите бяха хем много хубави, хем сравнително евтини (малко над $200,000) защото бяха построени на четворки. Представи си четири раздвижени сгради залепени така, че бяха монолитна постройка. Заради тази монолитност идваше и поевтиняването. Гаражите бяха под къщата, без стени и врати. Един общ вход за всички и всеки паркираше на очертаното за него място. Имаше предвидени и две места за гости. Целият комплекс беше ограден с висока тухлена ограда. Там се влизаше само ако си собственик или поканен гост.
Приятелят ми живееше охолно, но не без сметка. Инвестираше умно и с времето стана милионер. Това с нищо не измени начинът му на живот.
Както и да е. Един път като реши че не трябва да работи повече, трябваше да измисли с какво да се занимава през свободното си време. Започна първо със строежа на корабен макет. Макетът дойде на съставните си части включително със фигурките на точно толкова моряци колкото са били на щат на кораба по това време. Дойде с цяла илюстрована книга на всяко едно от помещенията на кораба, с историята както на кораба, така и на моряшкото ежедневие, тяхните длъжности и служебни занимания.
В историята на кораба беше описан и дневника на всичките предприети и завършени плавания както и на злополучният курс, до потопяването на кораба и неговата локация на дъното. Говориме за кораб бил на служба преди двеста години. Други подробности не помня. Като го завърши, да му се ненагледаш. Нямам никакви снимки от него, но го имам на филм.
Както корабът, така и двата автомобила които беше завършил до тогава. По това време аз бях на работа извън Америка, та не се виждахме много често, за разлика от преди.
Тогава се бях запалил да правя филми. Имам един Handycam на Sony. Оказа се много ангажираща работа и се отказах в полза на дигиталната фотография. Друг вид култура, знаеш ;-). Но, да не се отклонявам много.
Изглежда от построяването на този корабен модел нещо му стана байгън ли какво, та реши да мине на модели на коли, където имаше далеч по-голям интерес. По това време приятелят ми караше едно шест цилиндрово БМВ от серията 318. Един път като разбра че е болен от рак, продаде БМВ-то и си купи двуместен Мерцедес SKL230, със сгъващият се покрив в багажника. Довери ми че отдавна му е бил мераклия и защо да не си позволи да си угоди на кефа, след като има тази възможност. Не можа да му се радва и година. След смъртта му, жена му веднага го продаде. Тя също караше Мерцедес, но от по-обикновените, S220 ако не се лъжа.
Та, пак на колите да си дойдем на думата. Всичките части за мотора бяха машинно направени от метал, никаква пластмаса. Теоретично мотора можеше да работи като истински. Скоростната кутия функционираше като истинска също. Показваше ми разликата в предавката като превключи от една скорост на друга. Сприрачният педал работеше. Като го натиснеш с пръст, не можеш да завъртиш колелата. Така държеше. Приятелят ми се кефеше като малко дете. А тъкмо беше направил седемдесет години. От колите можа да сглоби напълно две. За повече не му остана време а имаше желание. Работеше в таванската стая. Работната му маса беше до прозореца. Разполагаше с достатъчна дневна светлина за работа и достатъчно търпение. Беше перфекционист. Жалко че си отиде.
Между другото, жена му беше китайка а той белгиец. Разликата им беше двадесет и две години. Китайката имаше малка дъщеричка от първият си мъж (китаец). Много амбициозна жена. Когато се ожениха (77ма година) тя вече имаше на нейно име две постройки с по два апартамента, които даваше под наем. Сама се занимаваше с поддръжката им и нищо не й се опираше. Междувременно изкара курсове за счетоводителка, започна работа с една компания и ако не се лъжа още работи за същата компания. Когато ангажимента с къщите започна да й пречи в семейния живот, продаде ги и също като приятелят ми инвестира парите си на борсата. Тя също може да се похвали с не малки постижения в тази област.