Св.Скромни, Сигурно си забелязал до сега, че не ми се иска да се афиширам след като моят житейски път свърши. Сигурно стипендиите ще си останат анонимни, но теб ще те държа в течение на прогреса, след като прояваваш желание за това а и от други, мои си съображения. Винаги съм изпитвал дълбоко уважение към деца (младежи) отличници. Аз си бях келеш. Може би за това. Нямах търпение дори да завърша редовна гимназия. Започнах работа на 16 годишна възраст в телефонната палата като техник и записах вечерна гимназия. Завърших я без някакъв забележителен успех. Работата я започнах с настървение. В младежкият ми акъл телефонията беше навсякъде, включително и в Америка, за където съзнателно се готвех. За няколко години усвоих третична и вторична мрежа. Казармата ме поохлади докато траеше, но още не свършила започнах подготовката за кандидат студентските изпити. Влезнах в МЕИ-то, далекосъобщителна техника. Карах две години и не можах да издържа повече. За две години единственият предмет който ме заинтригува беше чертането. Спомням си тухлите по история на БКП и КПСС и дори сега, започва да ми се повдига. Взех си сапромата с мъка, от математиките взех първата. На втората изобщо не се явих. Вече бях започнал работа в Сердика. Разнасях нощно време прясно и кисело мляко по магазините. Работата беше уморителна, но пък беше през една нощ. Мислих, че бих могъл да комбинирам работа с учене, но нищо не стана. Смяната ни започваше в десет вечерта и свършваше по обед на следващия ден. Като се приберях в къщи, спях непробудно до следващата ми смяна. Разбрах че няма да го бъде. Като записах моята втора година, сестра ми записа нейната първа. И тя в МЕИ-то. Завърши Електрически Машини и Апарати. В къщи деляхме със сестра ми една и съща спалня стая. Родителите ни, с много обич и благодарност за това което правеха за нас, имаха ограничения. Това, по моите разбирания, не беше живот. Започнах редовна работа в градският транспорт. Пак телефонията, но този път се нахвърлих на първичната мрежа. Това са централите. Започнахме много амбициозен проект - диспечерският център над магазин София. Завършихме го и не издържах повече. Следва емиграция. Живот и работа в Италия четири месеца. След това Чикаго. Представи си разочарованието ми като разбрах, че да практикувам телефония се изисква американско гражданство. Всичките ми кули се срутиха. Остана ми оптимизмът и умението ми да чертая. Сложни чертежи! Преди това смених пет- шест работи. Бях чистач на няколко места, машинист във фабрика, че после в друга. Сестра ми завърши и взе че намери начин да се измъкне. Обади ми се от Виена. Няколко месеца след това се събрахме. Следва си период от още двадесетина и кусур години живот в Америка с всичките му перипетии. През всичкото това време работихме със сестра ми за една и съща компания, но винаги на различни проекти. Обиколихме света. Направихме и пари. Опитах и частен бизнес. Десет години! Егати колко работа падна!!! Непосилно нещо. Мина ми мерака, разкарах бизнеса, обратно в инженерната компания. По едно време и това ми писна. То от работа не ми остана време да се позамисля малко. На къде вървях? Вече имах много пари. Какво повече исках? Нашата компания, за разлика от твоята, беше добра към нас. Ценеше ни. Угаждаше ни. Правеха се пари. То и това е относително, но като се има предвид единствено гимназиалното ми образование, халал им вяра. Още се водя на повикване. Ако им потрябвам. От 93та година (откакто прекъснах редовна работа) са ме викали четири пъти. Един път бяха закъсали с проект на Шел във Филипините, един път в Казахстан и два пъти в Саудитска Арабия. През Април тази година отказах продължение на моят LOL (leave of absence) или неплатена отпуска. От тогава вече не съм на ведомост но имаме разбирателство (поне) да погледна на бъдещите предложения, преди да ги откажа. От години съм на върха на това което може да се постигне с моето гимназиално образование. Водя се Senior Design Supervisor E &I (Electrical and Instrumentation). Пак за младежите. Колкото такива съм забелязал, все съм им помагал. На кой съм купил компютър, на кой CD записвачка или друго, но това е дребна цаца. Това за което все още правя парите е истинската помощ. Става дума за стипендиите за висше образование в Америка. Докато младежът стигне до там, вече ще е проличало дали заслужава или не. Миналата година се съветвах с адвоката си по тия въпроси. Оставих го да мисли, след като вече знае какво точно искам. Сега пак заминавам. Отделили сме втората половина на Август да работим по въпроса. То не си е проста работа, но както обещах, ще те държа в течение. Никога няма да забравя един мой съученик от отделенията. Идваше на училище с овчарска торбичка. Не! Не беше от селско семейство. Фамилията му беше известна, притежаваше завод в Костинброд, вече отчужден. Брат му беше по-голям от него с няколко години. После ми беше асистент по математика в МЕИ. Избягахме по едно и също време. Той се засели в Австралия. Създаде семейство, деца. Загубен за каузата. Ще остане австралиец. Съученикът ми завърши висше образование по информатика. Виждаме се рядко. Синът му до скоро учеше в MIT. Отличен успех. Обрал няколко стипендии заради успеха си. Евала! Това са хората на които искам да помагам, на които си заслужава да се помага. Тука върви "mind is a terrible thing to waste". Силно уважавам мненията ти. Винаги намирам по нещо ново в тях или нов ъгъл на виждане. Като да не мога да се сетя самостоятелно за нещо, иначе важно, но като го видя публикувано било от теб или друг, веднага усещам значението на прочетеното и си правя "mental notes". Едно от "моите" момчета, които уважавам заради успеха и знанията, беше разработил статия за списанието Популярна наука (по лиценс на Popular Science). Прочетох му статията, включих си моят "laptop" и купих акции на компанията за чийто продукт момчето беше направило разработката. От миналата есен до сега близо тридесет хиляди долара се прибавиха към фонда за стипендиите в резултат на прочетеното. Казах му като купих акциите и го държа в течение. Нека знае, че знанията му при известни условия, могат да носят много пари. И така. Живуркам си кротко, мирно и тихо и дебна фонда да се увеличава непременно. Консервативно но сигурно! Бъди жив и здрав!