Kum Optimista: Ti znae6 za polu-praznata ili polu-pulnata 4a6a. Za6to reagira6 taka neoptimisti4no? Molia, entusiazirai se za putuvaneto ti kum neizbezhnoto, za6toto i ti si zabarzal natam v otrizanie...Temata, ako be postavena ot tebe sigurno bi bila " Kak jivee6 ti?" Добре, да ти прасна един отговор, щом толкова ти се иска. Смъртта е неизбежна, но въпреки това нежелана. Не предоставя никаква перспектива за който е оптимист освен да се отърве от живота ако е станал непоносим и няма шанс да се подобри. Имам при мен един уред за в случай на подобна нужда. Не е това което си мислиш. Чиста работа е! Да успееш да се уредиш в тоя живот, включва и уреждането след като си заминеш от него, доколкото това е възможно. Кремиране и заравяне без излишни процедури, по най-евтиния начин. Бях казал на жената да изсипе прахта ми в тоалетната и да пусне водата. Тя определено отказа. Тогава и казах да прави каквото иска, защото на мен лично, тогава ще ми е все едно. Важното е тя да не си губи времето с излишни процедури. За това което ще остане благодарение на мен след това, вече е уредено по легален път и от време на време се прибавят или изваждат подробности. Не съм правил преоценки през последните три години. Не се е налагало. Дерт ми беше какво да направя с излишъците от финансови и други средства, които ще останат след мен. Ако някой от моите хора си мислят че ще падне харчене, ама много, много се лъжат. Няма да падне повече харчене от колкото пада сега. То не е малко, но не е и много. Зависи през кои очи се гледа. С останалия излишък съм създал фонд за обучение на български ученици отличници, в Съединените Щати. Ще бъде администриран от американска институция. Парите изобщо няма да дойдат в България. По този начин изпълнявам моят морален дълг - парите направени от мен благодарение на Америка, да бъдат харчени в Америка. Също така ползата от това харчене да бъде за България. Представям си че не това е което очакваше да прочетеш. Не ми е по вкуса да се впускам във философии, празни на съдържание, представяйки си живот след смъртта и какво щяло да бъде и какво не щяло. Не си хабя времето с такива работи. Не че не си го хабя, но не с такива работи! По всяка вероятност, когато ти си мислиш за смъртта, а то сигурно е често за да стигне и до клуба, допускаш и тези около теб да ги позаразиш с нищо не допринасящата ти загриженост. Сигурно се издигаш в собствените си очи, мислейки си, че само възвишени души като твоята могат да си мислят за такива възвишени теми и да страдат така, както ти страдаш. Дайте сега да се облечем приживе в черни булчински рокли и да се запътим с оптимизъм към смъртта защото била неизбежна. Дрън, дрън та пляс! Губиш ме за събеседник жена! Умирам от досада, само като си помисля че може някога да се случи да бъдем в една компания. Радвай се на живота докато трае и бъди щастлива ако имаш здраве, семейство, деца. Жена ми се чуди как може толкова да се радвам на ... нищото. Вари го, печи го, все тая. Било нищо!!! Здрав съм, прав съм, оная работа ми става, имам всичко за което един обикновен човек може да си помисли. Какво повече да искам? Я се вземи в ръце и си избий смъртта от главата. Тя ще си дойде дори и да вървиш в обратната посока. Какво си се загрижила толкова? Че губиш и нашето време. Засрами се.