|
Тема |
Kak umira6 ti? [re: Smurtta] |
|
Автор |
Б. () |
|
Публикувано | 05.08.00 16:06 |
|
|
Smurtnata написа:
-------------------------------
ш=6 зх=ж (Аз ти желаиа кусмет) ч=4
Една от темите от Св. Скромни отново ме подсети за един
парадох...За поиавата на нов зхивот обикновено ни са дадени
7-9 месеза да подготвим хората около нас за промианата, а
вапреки , че знаем за простосмуртието ни - в повечето
случаи, смуртта ни хвашта неподготвени да подготвим
хората , които са нашиат свиат .
Схте казхеш сигурно," когато смуртта е тук нас ни ниама ",
но тиа е все пак в мислите ми и е реална за мен.
А аз се приблизхавам всеки момента до краиа на
сушествуването си и в суштото време имам 100% от остатука
на зхивота си. Хареса ми фразата "тиа се опита..." да е
написана на гроба ми , но дали хората , които имат
значение за мен ште иа прочетат като "тиа успиа..."
Искам да замина от този свиат сиака6 сум ударила 6естиза от
милиардеската лотариа и отивам на наи-страхотното
неограни4ено путешествие около света без да мислиа за
неизказани сбогуваниа, наранени чувства и неплатени
сметки, да си стегна куфарите и всички да са штастливи
заедно с мен за кусмета ми ...нешто като в Малкиат
Принз...
Не ме е страх,4е заминавам, но преди да тругна бих искала
да се докосна до световете на други хора, да разбера за
други начини за заминаване...ето - днес пишеики отвариам
врата и кум твоиат свиат - ако иа подминеш аз ниама да
усетиа дори , че си иа подминал, но молиа напиши ми какво
испускам, ако си струва, заштото сигурно ште замина без
да разбера...Как умираш ти?
-------------------
да ти кажа, направих усилие да прочета написаното от тебе, нищо не разбрах.
пуснах го през една преобръщачка от латиница на кирилица - отново нищо не разбрах.
освен последното изречение, но не в текста ти.
не в контекст, както такова.. се е свикнало да се бъде изразявано.
та... как умирам аз?
лично аз?
постепенно, но стъпалообразно.
както се развивам.
човек започва да се развива, (можеш да прочетеш - умира) веднага след като се роди.
което, обаче, не би трябвало да му пречи да се забавлява в този отрязък от време, докато стигне края на своята стълба.
кво ше каеш?
понякога забавляването придобива странни, неочаквани форми.
така е то.
|
| |
|
|
|