Скъпи ми Григорй, скъпи ми съседе.... какво да ти кажа, и аз като теб от десетина години живея в това фантастично изобретение на социалистическия ум наречено "же ка"/жилищен комплекс/...или по-точно "Младост" 4. Страхотен квартал, като не един в столицата, изпълнен от гъсто подредени "же бе"/жилищни блокове/, големи локви, трапове, поляни /по които през летния сезон понякога тихо пасат всякакви добичета/, кучета и много, много други неща, до болка познати и на теб. При мен обаче има и още нещо, срещу което съм безсилна- ХОРАТА. Аз имам "прекрасни" съседи, хора, които предпочитат да изхвърлят найлоновите си пликчета с отпадъци през балкона /"щот' е по-лесно"/, да си решават семейните проблеми пред блока /щот' е по-сигурно/ и да слушат силно "прекрасната" си музика- чалга /щот' пък е най-хубаво/. Имам си един любим съсед, който след като 2 месеца прави ремонт без да се съобразява с всякакви там "от 2 до 4", отряза перилото на балкона си и го пусна в градинката на съкооператорите ни от първия етаж...Те от своя страна също правиха ремонт 2 месеца и накрая си направиха една прекрасна решетка на балкона, която всъщност е чудна стълба към моя балкон...и така нататък, и така нататък...да не споменавам, чв съседния блок е толкова близо, че открива прекрасен изглед към терасите на други съседи, чийто деца си умират да си седят на балконите и да ме наблюдават... Така е скъпи ми Григотий, скъпи ми съседе.... не е само при теб проблема и не само в твоя/нашия квартал...навсякъде е така, във всички квартали и във всички градове...но, няма начин, човек трябва да свикне, да се нагоди към условията /аз например не си вдигам щорите на прозорците, купила съм си антифони и се прибирам по тъмно и за малко/. "Sad but true", както казват едни хора...НО НЕ УНИВАЙ ИМА И ПО-ЛОШИ НЕЩА :-)