Григорий, ти живееш на прекрасно място! Имам приятели в Младост и като им ходя на визитации се умилявам от невероятното спокойствие. И ТИШИНА. Да, да... Е, трябва да призная, че аз при никакви обстоятелства не мога да бъда събудена от купон в съседите. Не че нямам съседи. И не че те не се веселят (макар че в повечето случаи веселбите са от малко по-различен характер). Наистина няма и пазар... Кучета се намират, но не са важна детерминанта на системата...Пък и повечето са си домашни... Но звуците, звуците... Преди две години се пречупих. Взех си сакчето. Приплаках на една състрадателна душа (да ми е жива и здрава) и с получения ключ се насочих към Дряновския Балкан. След като изприпках деветте километра, които щяха да ме разделят от цивилизацията се озовах сред седем къщи (петте необитаеми през онзи сезон, сред тях и "моята"). Запалих си камината и си заприпомнях разказите как на извора до къщата пиели нощем вода кошути. Стига да не ги изплашат мечките, дето (пак според местните митове и предания) ги докарали по Тошово време с хеликоптери от Румъния. И за да не ставам досадна, ще мина направо към края на историята - не можах да заспя. И втората вечер също. Едва на третата нощ престанах да забелязвам тишината. Та това преди две години. Но след още две или двайсет сигурно изобщо няма да заспя, вероятно ще побягна обратно. Мутирам ли? Това заприлича на български вариант на една история, която преди доста години четох в някакъв роден вестник. Тогава наричахме тези неща "пропаганда". В статийката се разправяше за един американски дядо, който през седемдесетте си години живот не бил напускал родното си сити. Та за юбилея любящата го челяд го извела извън града. И дядото получил сериозни дихателни смущения. В тамошния "Пирогов" установили, че причината е неспособността на организма му да се справи с необичайното количество кислород,,, Та, Григорий. Стана малко дългичко, но то е защото не съм си вкъщи и около мен почти няма шумове, които да ме размазват. Забелязала съм, че шумът е страшно дисциплиниращ фактор - не говориш много, защото викаш. И не мислиш много, защото изисква изтощаваща и сетните сили концентрация. Целта на тези словесни потоци май беше само една: да ти кажа - Младост не е толкова зле. Стой си там. Иначе, при мен е пълно с тихи интелектуалци...