Някои неща са пътечна функция / Мнения / Вашето мнение

Съгласен съм с теб. Но житейските въпроси, вкл. хайдушките изказвания, са пътечни функций. Решението за разрешаване на даден проблем е функция на житейската пътека, довела до проблема.

В моя случай, моята първа работа в САЩ беше да почистя едно заведение, "Карол-ово Кафене", което бе било затворено от здравните власти за нехигиенични условия, и г-а. Карол, с един индианец, го бе отворила с условието да го почисти. Почистването започваше от гнусния под, покрит с наслойки от гниещи хранителни отпадъци. Мазнината по кухненските уреди, слоевете лой по отдушника над печката, осраните кенефи (да го кажа нежно), с изритани врати и дупки в стените - всичко това трябваше да се чисти след като човек можеше да стъпва по пода... Аз чистих тази гнусотия. Защо аз? Ами защото в целия град Боузман (щата Монтана), население 50 хиляди (1978), никой не искаше да назначи тъмняк като мен, "толкова пълен с лайна че и очите кафяви", абсолютно за нищо! И по съвет на наш приятел аз отидох до бюро, намиращо работа на престъпници, пуснати под парола или в рехабилитация. И работата в кафенето беше обявена там, и престъпниците не я искаха. И ето ме мен, на колене да стържа вонята от пода, със шпатула.

Мисълта ми е, че в моята житейска пътека разнасяне на пица или чистене на канали или миене на чиний изобщо не е връщане обратно към дъното! Примерно, след като почистих кафенето в Боузман, г-а. Карол не искаше да ме назначи за миене на чиний. Не го казваше открито, но се разбираше, че я беше страх посетителите да не се гнусят щом ме видят около чинийте... Същите посетители не се гнусяха от толкова други неща, в процес на почистване, но друго е "расовата гнус", нали? (Впрочем, разнасяне на пица нямаше тогава; италианското беше още низост, по западните щати; баш-американците не знаеха как да произнесат "пица")

Има и друго нещо. Едно е да разнасяш пица, като беден имигрант, с великата цел да спестиш пари да се образоваш и да си намериш по-сносна работа. Друго е да разнасяш пица, като потенциален собственик, или поне управител на пицерия, с великата цел да нагазиш от някоя страна в пицерийството, че да разбереш дали си заслужава да влагаш пари в него. Разбираш какво значи "пътечна функция", нали? Както гласеше една стара американска поговорка, ако ще ставаш чифликчия, риенето на говна става капиталовложение.

Че моето отвращение от аеро-космическата промишленост не е съвсем отвращение - прав си! Защото е СТРАХОТНО отвращение. Отвращението от инжинерството е също налично, макар и не в такава заостреност. В училището на децата има един баща, работи в Боинг. Знам го че е инжинер. Защото не позволява на децата си да носят нещо с надпис "Боинг". Нито казва на децата си какво работи. Нито му е приятно да казва какво работи. Не от секретни изисквания или шъшкънлъци, а от срам. Аз съм същия. Не си спомням някога някому да съм разказвал какво точно работя. Нито имам намерение. Нашите деца няма да стават инжинери! Сега, децата на една лелка, счетоводителка в Боинг - те носят и рекламни фланелки, и показват разни самолети на другите деца... Гордеят се с работата на майка си. Неин личен избор. Няма да нагазвам в подробности от инжинерното образование, но мога да ти дам следния личен пример (макар и ограничен):

Когато бях студент, един семестър имах курс по инжинерство, и курс по драматично изкуство (заместваше курс по английска литература; закъснях със записване в литературата, защото трябваше да работя извънредно до деня на започване на семестъра, да събера пари да следвам, та отидох в къде по-трудния драматичен курс). Инжинерният курс с 3 часа лекция седмично, и защото времето беше недостатъчно, с добавени още 2 часа лекция в Събота, и с 2 часа "обсъждане" (демек още лекция) в Петък следобед. И със жестоки домашни, за всеки Понеделник. Драматичният курс, ТРУДНИЯТ драматичен курс (в сравнение с литературния), имаше 3 часа лекция седмично, 1 посещение на пиеса на 2 седмици, и драматичен анализ също на 2 седмици. Сега, каква е образователната стойност на тези два курса? Ами инжинерният курс беше 3 единици, а драматичният... 5 (да, ПЕТ)! Сега, представи си какво учене и мъчене пада в инжинерството, и какъв "алтернативен подход към образованието" се шири в драматичния отдел. Да, но и инжинери, и драматурзи завършват с дипломи с... еднакъв брой образователни единици, и поне номинално с еднаква стойност. Ще кажеш, бичи говна! Едно е да си инжинер, друго е да си бедняк драматург! И ще си прав! Бичи говна! Яде инжинерът. Защото той започва с по-висока заплата, и остава там. Драматургът може да си намери работа в драмата, ако пада идеалист. Иначе може да намери работа къде ли не! Как ти се струва служител в Отдел Личен Състав на Мерил-Линч? Пише материали за интервюта. И след 10 години, инжинерът, скъсал се от учене и бачкане, е доста по-назад от драматурга, карал кеф по университета и развяващ се по административни събрания. Драматургът (прощавай, деец по Човешки Ресурси) вади заплата двойна на инжинера, отделно премий и други странични "компенсаций".

Ще кажеш, ами нека всички да се бутаме в драмата! Може, но в това време кой ще те храни? Драматургът е трябвало да преживее 5 години (горе-долу) на минимална заплата. Колко бедняка могат да си позволят това? Това е класовото сито в САЩ: работа за без пари, или на минимална надница, като предусловие за навлизане в горните ешелони. Примерно, ако искаш да учиш медицина в добър колеж, много, ама МНОГО помага ако си доказал, че... не отиваш в медицината заради парите. И как доказваш? Ами чрез ДАРЯВАНЕ на твоя труд по разни клиники, няколко лятни ваканций. Безплатно. Сега, колко бедни студенти могат да ДАРЯВАТ труда си, че да ДОКАЗВАТ отдайност към всевишни идеали? Аз, примерно, бачках, за пари, та ушите ми пращяха! Даже като асистент бачках на странична работа, демек след-дипломен студент бях, преподавам курс, И бачкам външно. Къде ме виждаш аз да доказвам идеализъм за медицина? И обратно към драмата - ами ясно става кой може да си позволи да следва драма.

Горното би обяснило, до значителна степен, защо инжинерството в САЩ е така тъпкано с имигранти, значи предимно хора без родителска парична подкрепа, значи хора с нужда от някакъв доход веднага след завършване. И защо децата на богатите се хойкат по сравнително изкуство, сравнителна литература, история в изкуството, изкуство в историята, психология на изкуството в историята (и редиш пермутацийте) - и хем следват без пренатоварване (меко казано), хем не се тормозят от началните ниски заплати в тяхните полета, хем един ден и те са богати, като родителите си. В моя случай, аз бях имигрант, беден. Обаче моите деца не са нито имигранти, нито бедни. За тях инжинерство няма да има.

Та споменаваше нещо за социален статус? След горното става ясно до къде съм се задънил в това отношение.

Много поздрави, и дал ти Бог успехи! Звучиш ми на инжинер. Дано ти да не минаваш по моите пътеки! От друга пък страна, може да е полезно да минеш по тях! Калява! Гледаш другояче на обществото. Виждаш човешкото достойнство и в стържене на гниеща воня от пода. Не ти пука, в доста истинския смисъл на думата, за много излишни неща.