Чуваме роднини на съпругата в България се оплакват... Колата стара. Жилището тясно. Блокът спукал водоносни тръби, та водата спряна за седмица. Нещастните! И току чуем: хоп, оставили децата на някоя от бабите и отишли на море. Или просто отскочили някъде, сами, на спокойствие. Започват с месец ваканция, на година. Щастливци!

Къде в Америка така да тръшнеш децата на бабата и да отидеш някъде! Може - но с уговорка, с предупреждение - да може бабата да вкара занимавките с внучетата в дневното разписание. Примерно бабата отвъд улицата - уговорила се с дъщеря си да гледа внучетата за три дни, с месец предварителна договорка. Обаче дъщерята нещо объркала датите - няма нищо. Следващия път, при следващата договорка няма да обърква. Дъщерята, както и аз, има 15 дни отпуска годишно. С грешката си гръмнала 3 дни отпуска от 15; животът е тежък! Толкоз по въпроса. И бабата има живот да живее. И тя трябва да се издържа, и къща да стопанисва. Но поне бабата гледа внучетата си, когато може. Моят баща, примерно, видя второто ни дете когато то стана на... 5 години! А първото ни дете го видя на 6 месеца и после на 8 години. А родителите ми бяха на разстояние два дни път с кола, или 3 часа полет със самолет! Това е едно от лицата на живота в САЩ, да...

Едно от първите усещания на български имигранти - или на български американци, връщащи се от по-длъжко посещение в България - е това на самота. Самотата е хубаво нещо - няма кой да ти се бърка в живота. Но също няма кой да ти помогне. Хич! Примерно, прибирам се от България, в 0015 на летището, и няма "Ало, Пешо, мой човек, може ли да ме прибереш с колата!". Има совалка, и плащаш Д50. Това добре; урежда се с пари. Прибирам се, влизам в гаража - и под мен изтривалката заджваква! Светвам лампата - подът на гаража покрит с кристална бяла пелена от солни кристали! Много красиво! Като в пещера. Омекотителят за вода прокапал, и соленият разтвор се изливал на пода. Малък проток, да. Водата излиза от гаража и влиза в процепа между плочата под гаража и пътя към улицата. Покрай долния ръб на гаражната врата, 6 метра бяла ивица от солени кристали. Значи, наводнение. И нямало ни съсед, ни никой да види и да направи нещо. Като да врътне външния кран и да спре входа на водата в къщата. Какво ти съсед! Те родителите ми живеят в същия град (сега) - но пука им жилетката дали къщата на сина я има или няма... Това е друго от лицата на живота тук.

От друга страна, никой не ни се бърка в живота, и материално живеем по-добре. Но този по-удобен живот си има цена, разбираш.

Примерно, нашата автомобилна застраховка, за 3 леки коли, с два шофьора в семейството (съпруга и аз) е Д1800 годишно. Значи, трябва да заработя Д3000, да платя Д1200 данък, че да имам Д1800 да си платя годишната застраховка. И ние сме свръх-"безопасни" шофьори, с професионални и други намаления от цената на застраховката. Застраховката за къщата (пожар и земетресение) е още Д1500 на година. Ето ти още Д2500 заплата, че след данъците да имаме Д1500. Ми това стана Д5500 на година заплата, глътната в... застраховки! Ами данъка на къщата? Още Д3000 годишно (това се отбива от облагаем доход). Ами данъка/регистрация на колите? Ето ти още Д1000! Ето ти Д9500 годишно гълтано в данъци и застраховки по ИМУЩЕСТВОТО ни.

Ами поддръжка на колите - без които буквално не можем да функционираме? Ами изплащането на къщата? Още Д17000 на година. Значи, за да подсигурим ОСНОВА, от която да ЗАПОЧНЕМ да бъдем икономическа единица - ето ти Д27000 на година, в заплата. Ами храна? Енергия? Облекло? Образователни? (Тук да получиш университетска диплома, пък даже и в мн.ч., в моя случай, хич не значи, че ако останеш с тях оставаш работоспособен; аз редовно се "дообразовам". Такива задочни курсове не са безплатни! Хич! Но нали искам да имам работа.) Ами спестявания за дните на безработица? Ами разходите по лекари и зъболекари? Ами разходите по отглеждане на деца? Ами спестявяванията за стари години? (И в САЩ да живееш на гола държавна пенсия си е паяжина на дупе. Има уж служебни пенсий - ако, АКО не те съкратят, преди да навъртиш пенсия, на която да можеш да разчиташ.) В нашия случай икономическата нула започва от Д45000 годишно. Нямаме ядовете с простаци - но сме ги заменили с други ядове. Сега, между нашите ядове и българските - предпочитаме нашите. За това сме в САЩ, и няма да се местим към България. Но нашето предпочитание си е наше. Има и други мнения по въпроса.

Най-ценното нещо на уреден (УРЕДЕН!) живот извън България е усета, че имаш избор. Щом си се уредил в чужбина, много лесно ще се уредиш в България. (Виж, обратното все още не е така.) Но този усет придава известно хронично раздвояване... Психическо. Което някои наричат "затормозяване". Ето ме мен, даже по статистиката отказват да ме пишат "имигрант" (правят ме вече на "роден американец"), а се вея по българска стоянка. Не по американска. Някои колеги ми казват, че с тази моя раздвоеност, с това затормозяване, си скъсявам живота. Плюс си ритам кесията. Защото вместо да пиша разкази и статий на български, практически за безплатно, мога да пиша нещо друго на английски - за пари. Та и аз не съм пример на цъфнал, та вързал. Поне в очите на хора около мен.

А много поздрави! И в България, и в САЩ живеят хора и се венчават и любят и правят бебета. Има нещо хубаво и на едното, и на другото място.

Редактирано от Cв. Ckpoмни на 26.07.01 19:33.