Седя си в къщи и разсъждавам. Сещам се за Достоевски. И той разсъждавал човека. Казва, човек преди да направи нещо, първо си измисля основателна (за него) причина. Това се отнася за всичко. Дори за тежки престъпления.

Разбирам че си понаблъскал пияния шофьор дето спрял пред гаража ти, както си готов да размажеш и лицето на някой, който би си позволил волността да ти пречи да снимаш каквото си поискаш. Но иначе те е срам да паркираш като мен?! И се питам кое ли е по-срамно?

И продължавам да разсъждавам. Проследявавам си поведението от първоначалното ми идване тук. Не бях така докато не се вързах за българската действителност. Вързал в смисъл оженил. Ожениш ли се за българка, жениш се за всичко българско. И започнах да се променям. Аз лично не бих купил хляб за себе си от тази хлебарница. Далеч ми е и фрнзелите не са ми любимия хляб. Предпочитам ръчно омесения. И си го купувам от друго място. Близко до вкъщи. Франзелите са за майката на жена ми. Тя живее в собствения си апартамент, където жена ми работи. Като карам жена ми на работа, казва ми се да мина покрай тази хлебарницата. Минавам. Добре, ама няма къде да се спре/паркира. И тука превключвам на съвсем друга вълна. ТРЯБВА ДА СВЪРША РАБОТА! И я свършвам! Така съм се възпитал. Не търся оправдания защо не мога да свърша работата. Търся оправдания да я свърша. Да я свърша бързо и евтино. Професионален навик. Като постъпвам така, не мисля. Станало ми е втора природа. Досега това ми е носило само успехи в живота. Спрял съм за малко, но съм в колата и мотора работи. Готов съм да се преместя веднага ако преча на някой. Ако някой от трафика спре зад мен и занегодува, ще заобиколя квартала и ще спра пак там, докато жена ми излезе. Така сме се разбрали предварително. Мисля че постъпката ми е най-добрата възможна. Хем свършвам работата, хем степента на пречене е най-ниска. Всичко останало ще клони към повече или по-малко глупост, в единият или другият случай. По начало, каквото и да правя, не мога да задоволя всички. Ще има доволни, ще има и недоволни. От мен зависи да избера златната среда. И я избирам!
Строги мерки от страна на полиция или друга власт ще ме накара да променя поведението си. Щото и това си е работа. Ще я свърша и нея.