Преди известно време обстоятелствата ме срещнаха с едни състрадателни КАТ-аджии. Връщах се по "Цариградско" от провинцията и след навъртяните километрите ме държеше един коктейл от умора и апатия и се бях залепил кротко на 80 км/ч постоянна скорост. Карах в лявата лента и задминавах по-бавните коли отдясно а с периферното си зрение видях в огледалото, че някъв ентусиаст отзад се сили и ми светка с дългите да му се махам от пътя. Точно това се готвех да направя като ми се освободи дясното платно, но вече по-съсредоточен усетих, че тоя няма да се сдържи и ще ме изпревари отдясно, само да намери пролука. Точно така и направи, обаче докато ме изпреварваше чух глух удар и си за момент помислих, че ме е задрал, обаче като се обърнах видях, че колата е Пежо 205 кабриолет и шофьорът удря с лявата си ръка по страничното ми стъкло (при 80 км/ч !!!). Докато проумея що за безумие става, онзи идиот беше набрал скорост и след като ме изпревари се заби пред мен и скочи на спирачката, като същевременно се беше надигнал в колата и обърнат назад нещо ми жестикулираше и псуваше. Вече бях съвсем нащрек и аз също скочих на педала, като единствената ми мисъл беше да няма друг зад мен, че ставаше мазало. Как си удържа колата да не се запремята пред мен - просто на магия. След като ми направи тоя номер, даде газ като пак се беше обърнал назад и крещеше като изтърван. Това стана в рамките на десетина секунди и изведнъж така ми падна пердето, че трябваше да се удържа да не настъпя газта и да му натисна скапаната трошка и да я хвърля в мантинелата, та той и безумните му спътници да станат на кайма. Още повече, че цялата работа миришеше здраво на алкохол или дрога. Както и да е, имаше много други коли и не направих нищо, а и тоя се изстреля в първата отбивка и ме остави да си тананикам номера му. Вече на "Орлов мост" спрях и изтичах до патрула, като им обясних какво стана и им изрецитирах номера и посоката в която се отбиха. Казах им, че бяха най-малкото пияни и че можеше вместо на мен, да направят този намер на някоя жена с по-скромна кола, която да се убие заради тях.

Е, тук идва ред на състраданието. Казаха ми, че наистина било много опасно да се правят такива неща и че ми влизат в положението (явно ми личеше нещо). Попитаха ме дали нямам щети по колата и като им казах, че нямам, обобщиха, че нищо не могат да направят и че в дадената ситуация са безсилни и съжаляват, че не могат да ми помогнат. Като че ли исках помощ от тях. Просто трябваше да съобщат за тези идиоти на колегите си и все щяха да ги сгащят някъде, поне за проби. Ама нали следват максимата "няма труп - няма престъпление", та ме изпратиха със съчувствени погледи. Нищо, че за малко да се бяхме пребили. В Щатите на това май му викат reckless driving и ще те спукат ако те набарат.

Пиша го това, защото уважаваният от мен Оптимист ме укорява, че съм нямал доверие на бдителните и съвестни власти и съм бил склонен към саморазправа. Второто определено е вярно. Първото още повече.

Много боклук има за изриване тук, ей........