|
Тема |
Когато [re: Smurtnata] |
|
Автор |
Вяра () |
|
Публикувано | 19.07.00 05:53 |
|
|
съм весела, си мисля, че не ми стига времето да се занимавам с всички неща, които са ми приятни и които обичам.
Когато съм била тъжна, ама за много дълго време и това се е превръщало в депресия, съм си мислила за смъртта. От известно време не ми се е случвало, но пазя някои спомени за мисли от тогава. Мислила съм си дали когато умре (аз вярвам в живот след смъртта), човек губи индивидуалността си и се превръща в безличен атом от Божия дъх? Или е възможно в нещо като енергиино "кълбенце" да се запазват неговите качества и желания, съпътствали го през живота му?
Някакси повече ми харесва да вярвам във второто. А един познат наскоро ми каза мисълта, че "човек е това, каквото е неговото силно вътрешно желание", та за това...
|
| |
|
|
|