Доста бракове по света, част от тях и успешни, каквото и да значи това, не са сключени на базата на първата, голяма и единствена любов. Да не говорим, че и за немалко жени те са плод на приключилото състезание с билогичния часовник и нуждата да отговорят на очакванията да се видят в бяло...
От друга страна, сигурна ли си, че този мъж си е давал сметка преди 25 години, че първата му любов няма да бъде завинаги, ако не съвсем забравена, то поне оставена да прашасва в стария албум със спомени, който "разлистваме" със сантимент към отминалата младост и нищо повече?
Човек не е завършена и константна величина на 20 или 25, след което с него да не се случват никакви промени. Какви ще са тези промени, зависи от много неща, понякога и извън нас, а и от взаимодействието с човека до нас. Обичта към партньора ни също не е като подписана полица, даже и да е нещо, скрепено с подпис- за да я има, тя трябва да бъде обгрижвана от повече от един човек. Понякога пък правим и грешки в избора и си носим кръста. Въпросът е, ако един човек е сгрешил в избора си, примерно, доколко е оправдано целият му живот да премине под знака на отговорността към другите и отказа от лично щастие, ако се случи така, че открие на един по- късен етап човек, с когото мисли, че може да живее далеч по- хармонично и удовлетворително, както в конкретния случай ... Разбира се, това е по принцип, тъй като за конкретното семейство не знаем нищо- авторът на темата заяви само, че има добра съпруга.
За да съществува информиран избор, което е, разбира се, честната позиция, би трябвало обаче първо човек да знае много добре какво точно иска да прави по въпроса с чувствата си и хората, които имат връзка с тях. Тук отговорите на важните въпроси не са бързи и лесни. А ако човек не е сигурен, би ли трябвало тутакси да хукне да наранява с признание ближния съпруг или съпруга? Разбира се, най- лесното и правилното е да не се изневерява, ала уви, се случва. Понякога се случва и не само от скука и нужда от сексуално разбнообразие, а защото в нечии взаимоотношения зеят големи дупки от липси ( разбира се, и сексът сам по себе си е едно от нещата, които куцат яко в огромен процент бракове- често това е подценявано от страшно много жени, които си мислят, че важното е да имат добра успеваемост в кухнята и да си гледат сносно децата- , ама това е друга тема).
На мен лично ми е по- трудно да си представя момента, в който от леглото на любимия влизам в леглото на законния, но това си е само мой проблем. Пък и отдавна съм приела, че при мъжете този проблем не стои с такава сила...
Редактирано от PipilotaV. на 15.11.11 13:32.
|