Какво значение има "за пред хората" - това е последната фаза, която, ако влезеш в нея със смъкнати гащи, значи си съвсем без очи останал.
Аз говоря, че всеки трябва да си носи кръста. Не може да направиш някакъв избор и след години, след една "случайна" среща, да решиш, че може да покоригираш тоя избор, защото ти се прищяло.
Мога да си обясня човек на неговите години, дето досега всичко си е правил по учебник, да започне да се държи като тийнейджър, но не мога да разбера как чувства окей с това, само защото околните не знаели. И кво, ще си изживее страстта с любовта на живота си и ще се върне при невзрачното си, но добре гледано семейство и всичко ще е наред? Альо! Хората забягват за временно удоволствие, но се връщат при съпрузите си, защото ги обичат, а не обратното.
А той пише, че се чувства обичан с "истинската си любов". Кво иска да каже, че 25 години не се е чувтвал обичан от другата си жена? Че как са се оженили, семействата им от село са ги сватосали по стара традиция? Не мога да го повярвам това.
За мен този човек е на първо място безотговорен, на второ не знае какво иска и на трето - потенциална бомба за останалите участници. Той не мисли за последствията. Не мисли как ще нарани жена си и децата си, когато разберат, че са били просто адски слаби заместници на нещо друго в живота му; не мисли, че това ще сполети и "истинската", нито че същата може да отнесе такъв бой, че да не излезе месец от болницата, ако лошото момче разбере; не мисли, че същата може да го ползва за трамплин, за защита, за резерва, за какво ли не. Той е заслепен не толкова от любов, колкото от идеята, че "ей, Боже, най-сетне имам това, което загубих преди двайспет години и искам да си го изимам до дупка".
***
По некой път се отчайвам от днешната младеж. Нема уважение. Нема стил. Нема финес.
|