Кака... Преди известно време един мъж, когото много харесвам, уважавам, ценя и изобщо... изпитвам към него чувства, който мога да нарека общо "любов", ми каза, че иска да създаде семейство. Не може да го направи с Единствената, която обича, защото тя вече има семейство - щастливо. Но аз му казах, че бих се омъжила за него, деца и така нататък. Той каза, че не може да ми причини това.
Разликата от това до случаят на пусналия темата е много голяма. Аз знам за Голямата любов и знам, че не мога да се меря с нея в неговите очи; той също осъзнава, че няма да намери жена, която истински да я замести. Аз обаче имам екстрата "информиран избор", а моят (да го нарека така, да не се бърка с автора на темата) има екстрата "честност". В какъв точно коловоз съм според теб?
Извън коловозното мислене се излиза, когато всеки си поеме отговорността за действията. Тук НЯМА поемане на отговорността за вече сключен брак без "великата изпепеляваща страст", а в първия удобен момент се кривва настрани. Това, че е с Единствената или че дълго време не е имал шанс да го осъществи, защото не е срещнал подходяща за изневяра жена, не е извинение, нито оправдание, нито картбланш - не и в тази ситуация.
Ако аз все пак имам щастието да се омъжа за "моя", ще го направя с ясното съзнание, че щом той има шанса, ще отиде при Неговата. Имането предвид на един такъв "маловажен" факт изцяло променя ситуацията - ако го направя и остана сама, аз ще съм си за ебане; но жената на регистрирания няма късмета с такъв мъж.

***
По некой път се отчайвам от днешната младеж. Нема уважение. Нема стил. Нема финес.