Предишния ми пост може би не беше точно по темата. Нека разкажа една стара история, ама актуална. Ноември 1999г. ми гръмна щепсел в ръката и ме поизгори. Тогава още бях участъков терапевт, на другия ден бях втора смяна и ми хрумна идеята да отида на преглед в районната си поликлиника- 25та поликлиника, сега ДКЦ. Е, отивам аз в поликлиниката ориентирам се къде е хирургическия кабинет а пред него една тълпа не ти е работа. Ориентирах се кой е последен и зачаках. По едно време идва някакво тежкарче по анцуг и маратонки, подобни на кубинки, размахва някакъв оранжев жиесем и видиш ли не можел да чака. Тълпата го отсвири някак си. След това се появява някаква старица- размахва ръце все едно плува Крол и крещи "Трябва да вляза, трябва да вляза!!!" Както си вървяла по улицата се блъснала в някакъв клон видиш ли и си разкървавила веждата. Хайде влезе. След около два часа между мен и вратата на кабинета вече нямаше никой. Отвътре се чува някакъв глас като на пиратски капитан: Арее, който е наред да влиза! Влизам аз а насреща ми един алкохолизиран дъртак в мърлява престилка. Тоест пардон- колега в дълбока следпенсионна възраст. Какво що, показвам му раната. Погледа, погледа и пита какво работя. Казвам му че съм лекар и той направи такава отегчена гримаса все едно съм отишъл да му губя времето и да му саботирам работата. Е, сестрата се разтича проми раната, направи превръзка и го пита кога да отида на контролен преглед. Той пусна една много лека и много пренебрежителна усмивка все едно "Абе я му е*и майката на тоя" Не го каза ама то направо се чу. Отидох веднага при нашия хирург едно че ме прие без да чакам, второ от раз ми даде десет дни болничен защото раната си беше сериозна. Та мисълта ми е следната- не знам колко и какви перипетии е имал този дядка в дългия си житейски и професионален път и каква чувствителна душа се крие зад пиянската му муцуна и мърлява престилка но поведението му беше недопустимо. Като му тежи службата да си седи в къщи и да си гледа внуците. Или да отвори частен кабинет да видим кой ще му влезе. Друг случай- викат екип в един колбасарски цех в едно от селата край Перник заради припаднала жена. Хвърчи линейката на лампи и сирени, пристигаме в цеха и какво? Припадналата, някаква пикла пардон (може би)девойка на 20- ина години си беше в съзнание и не била припадала ами й се завило свят. Направих преглед, поразпитах я, макар и с доста зор стана ясно че и друг път и се е случвало, че я е гледал лекар, че е установен Мениероподобен синдром и т.н. "С доста зор" казвам защото овца да бях разпитвал по лесно щях да получа сведения, поне аз със такова впечатление останах. Както и да е, уточнихме нещата, зареждам да й направя Деган. В този момент обаче една друга... девойка се сопва: Какво ще и правите??! Ама с такъв тон все едно съм извадил скалпел. Или клизмен маркуч. Обяснявам че ще правя Деган. Какво действие има?! Е как да не му се прииска на човек да бъде арогантен, че и циничен даже? Ама обясних накратко как действа дегана. То пък се оказа че овцата, дето ни извика, го пиела по едно време. Ама го спряла... И така

Ако си паднал стани и ако пак паднеш пак стани