|
Тема |
Re: За цинизма в професията [re: saksun] |
|
Автор |
vehtiya (MD) |
|
Публикувано | 05.05.16 20:12 |
|
|
С работата полека лека се свиква. Помня че като студент доста стресово ми беше да вляза в болничната стая и десетина чифта очи да се обърнат към мене. После изобщо не ми правеше впечатление. Разпределението си карах в Ямболската болница. Там стаите бяха минимум с по толкова легла. Същото е и когато пациент влезе в кабинета ти. Като започнах като участъков лекар първоначално се чувствах неловко, после... През кабинета ми са минавали по 30 и повече човека и изобщо не ми е било до това как се чувствам. Същото е и при работата в условия на спешност. Важното е да имаш достатъчно знания и умения и да можеш да ги приложиш максимално добре. Като те подгони службата и свикваш щеш не щеш. Отделен е въпроса с междуличностните отношения. Много колеги са напускани Спешна помощ именно след инциденти като този от нощното дежурство срещу 01.05. в Перник.
Ако си паднал стани и ако пак паднеш пак стани
|
| |
|
|
|