Между цинизъм и непукизъм има разлика. Има едно нещо което се нарича отговорност и съвест. Първата работа на доктора е да спаси човека а след това да се грижи за неговите болки - физически и душевни. Ако ампутацията без упойка ще спаси човека - по добре да го боли и да оживее отколкото да умре без тази болка. Състраданието в случая ще го убие защото няма да искаш да му причиниш болката от рязането.
Отношението към пациента е чак на 3-то място след живота и здравето му. Предпочитам да ме псуваш 1000 пъти и да ми сложиш упойка отколкото да ми говориш мили думички и да ме режеш на живо.
Състраданието по принцип пречи. Пречи за вярното взимане на решения. В много случаи за да не се засегне или обиди пациент или за да не му се причини болка ще се пропусне самото излекуване което ще му спаси живота.
Имам един приятел който беше завеждащ на бърза помощ преди години и си беше практикуващ спешен медик. За него пациентите влизат и излизат. Дали излизат за домашно лечение, дали към друго отделение или към моргата - те влизат и излизат. Важна е бройката свободни легла и възможността на екипа да поеме още хора. То е ясно, че с каквото могат ще им помогнат. Ще направят всичко по силите си за всеки от тях. И ако си зает да мислиш за току що умрелия няма да можеш да мислиш за този който може да спасиш сега. После въпросния човек взе анестезиология и сега е в частна болница но това което си го имаше тогава то си остана. Пациентите по някога умират. Ако вчера му бяхме сложили ето това лекарство днес щеше да е жив. Ама късно се усетихме. Късно разбрахме болестта. Колегите са го лекували от друго. Е, и ако колегите се бяха сетили да сложат това лекарство преди 3 дни като е отишъл при тях пак щеше да е жив. Ама сега да се тюхкаме за умрелия или да излекуваме който можем.
Всичко е в съзнанието. Цинизма не е толкова страшен колкото безхаберието.
Сещам се пак за един случай от преди много години. Един дядо, доста стар болен от нещо хронично. Ама пенсията не му стига и като спре лекарствата и в спешния център. Там го закърпят, 2-3-5 дни в някое отделение и пак на село. И така през няколко месеца. И си говорят хора от различните екипи - 5 пъти му изписваме грешните лекарства и не ще и не ще да мре тоя дядо. Касата плаща за него 100 лева а те пръскат по 1500. Само ги вкарва в разход. Сега от една страна думите им са цинични но от друга - 8 пъти са му спасявали живота и продължават да го правят. Това е точно на обратното на един друг доктор дето разправя - тоя си е умрял. Няма какво да го качвам в линейката. Няма да издържи до болницата. Да ви пиша направо смъртния акт. Яд ме е че не го набих а и човека живя още 8 месеца след това.
Та май морала е по-важния в случая.