|
Тема |
За цинизма в професията |
|
Автор |
saksun (непозната) |
|
Публикувано | 05.05.16 01:35 |
|
|
Има хора, които считат, че в лекарските среди цари цинизъм и непукизъм към човешкото страдание и болка.
Аз бих го нарекла професионално изкривяване. Усещам го у себе си. Вероятно и при други колеги е така.
Всъщност съм чувствителен човек. Но интересът и жаждата да виждам нови и рядко срещани случаи, ме прави понякога по-любознателна към болестта, към симптомите й, към диагностицирането и методите на лечение, отколкото към човека, изпитваш това на гърба си.
Великден мина. Във връзка с това, си спомних, че на този празничен ден преди години, ме повикаха на адрес.
Беше за загинал асансьорен техник, който беше пострадал фатално по време на работата си в повреден асансьор.
Трагедия. Млад човек. Съпругата му беше дошла... Редовните зяпачи от жилищния блок. Мисля, че и полицаи имаше.
И тогава един лекар, по-опитен от мен, ми каза да видя и пипна ръката на починалия. За да усетя подкожния емфизем.
Няма как да забравя усещането. Под пръстите си долових характерното за това състояние пращене. И изпитах някакво задоволство, че съм видяла нещо, което не се среща всеки ден.
Това ли е цинизъм? Не е ли просто професионален интерес, без който нито един лекар не би могъл да се изучи, за да бъде полезен на хората.
Човек, който желае настойчиво нещо, ще принуди съдбата да отстъпи. ЛЕРМОНТОВ
|
| |
|
|
|