Рано или късно ще изчезнем.
Може би да. А може би не съвсем. Мисля, че в хората има още много потенциал и много възможности за развитие. Накъде ще избият, не смея дори да опитвам да мисля. Готов съм да се обзаложа обаче, че ако след 500 години още щъкаме наоколо, светът тогава ще бъде далеч по-невъобразим за сегашните хора, отколкото нашият свят би бил за хората от 1500.

Оказа се, че каквото и да правя - за оставащите ми години няма как да усвоя и една нищожна част от човешкото познание.
А трябва ли това да е повод за депресия? Погледни откъм добрата му страна: възможностите ти да учиш са практически безгранични! Интересните неща за научаване няма да свършат, дори да живееш 200 години! Мен лично това обстоятелство винаги ме прави щастлив. Никога не ми е хрумвало да се депресирам от това, че не знам всичко (или всичко, което всички други знаят - не е ли почти същото?). Работя в областта на науката, където при много добър късмет можеш да научиш нещо ПРЪВ ОТ ВСИЧКИ, да ти бъде дадено да разбереш нещо, което никой още не е разбрал. Не е дадено на всеки, но се случва. А иначе си е ясно, че ние сме силни като общество, със съвместното знание и съвместното действие. Поотделно, като изолирани индивиди, сме почти нищо - макар да носим голям потенциал, нека не скромничим излишно.

Ако биолозите смятаха, че ГМО са опасни - те щяха да предупредят, че рисковете превишават ползите.
Боя се, че опасностите от ГМО не са изобщо от компетентността на биолозите. Аз лично нямам особени опасения, че като лапна нещо генномодифицирано, ще се сбърчосам и ще пукна, или че ще ми пораснат хобот и опашка. Сериозно се страхувам обаче, че радетелите за ГМО се борят за монополизиране на стоката с най-гарантирана продаваемост - храната. Мисля, че това в никакъв случай не бива да се допуска и понеже залогът е голям, ще се опълчвам срещу ГМО винаги и по всякакъв начин, макар да не споделям малоумните истерии, които са плод на невежество и ню-ейдж мислене.