Прогрес. Аз лично си вадя хляба със земеделие и знам за какво става дума. Ако и ти работеше същото - нямаше да мислиш защо. Нови, устойчиви на болести сортове. Ябълките например се пръскат с разни отрови минимум 20 пъти. Това за моите, които имат по някой червей от време на време. Вносните нямат. Не знам с какво ги пръскат, но дори аз се замислям дали стават за ядене. Вредителите се адаптират към отровите, което налага замяната им с нови или повишаване на дозите. Освен това се спестява много ръчен труд при използването на раундъп например. Не знам дали си наясно колко много труд се влага в земеделието, но ще дам пример - един производител продава на пазара дневно 400 кг ябълки със средна цена 50 стотинки. Това са 200 лева, като чистата печалба е много малка част от тях. Те са брани, съхранявани (със съответните разходи), пръскани 20 пъти, торени, поливани, извършвани са почвени обработки, а голяма част от продукцията изобщо не достига пазара. С черешите нещата са по-добре, но и те имат съществени разходи за труд - един берач взема 30 лева дневно, а не обира кой знае колко много череши. Без гмота няма да измрем от глад, но много повече хора ще трябва да са ангажирани с изхранването на останалите, цените ще се повишат и т.н.
Най-важното е невидимо за очите.
|