Тъкмо се протегнах малко през прозореца на втория етаж и си хапнах малко череши от дървото - пръскани са няколко пъти, но поне ги има, а и нямат червеи. Не ме безпокои, на практика препаратите са безвредни за човека. Както и да е, това за роботите го казах напълно сериозно - по всичко личи, че в близко бъдеще технологиите ще напреднат достатъчно, за да се направят малки роботи, които разпознават полезните и вредните насекоми и унищожават вредните.
Човекът като вид е обречен. Рано или късно ще изчезнем. Пътуването с космически кораби засега изглежда невъзможно, а и изпращането на хора някъде с тях е повече от трудно. Ако наистина искаме - докато се наложи ще има технологии, позволяващи създаването на хора на планети с подходящи условия, вместо изпращането им там, но въпросът е дали наистина е необходимо. Дори лечението на генетични заболявания е пряка намеса в човешкия вид. Засега е създадена само една изкуствена бактерия, но отпадането на теорията за жизнената сила преди доста години (със синтезирането на първото органично вещество) доказа, че създаването на изкуствен живот не е невъзможно. Е, това вече е факт, въпрос на време е да се синтезират и хора.
В такъв случай ще е напълно достатъчно да се запази информацията за всеки вид, за да може той да се възпроизведе от нулата, а по-късно и да се създават нови видове по наше желание. Тогава ГМО ще ви се струва доста по-безобидно.
В момента се занимавам с философски въпроси, но изводите ми отхвърлят философията като цяло, тъй като тя не е наука. Поставянето на философията на научни основи ще доведе до коренна промяна в общоприетите разбирания. Например на мен ми е абсолютно ясно що е то морал, защо го има, какво различава животните от хората и цял куп подобни неща, дето директно биха ме пратили в психиатрията, ако тръгна да ги разправям на хора, дето и понятие си нямат от наука.
Разбирам гледната точка на противниците на ГМО, на ваксините, на расистите, на защитниците на ГМО, на защитниците на животните и на тия, дето искат да избият бездомните кучета. Именно взаимното разбирателство ще спомогне за решаването на голяма част от проблемите. Не се безпокоя особено какво ще стане, защото знам, че рано или късно истината ще се наложи, въпросът е само какви ще бъдат жертвите, които невинните ще понесат.
Та общо взето има две неща, които никога не бива да бъдат смесвани - знание и вяра. Вярата е това, от което най-много се страхувам.
Всъщност всичко започна преди половин година, когато пих бира с един българин, живеещ в Америка. Гледам аз надписа на тениската му - RNA - The other nucleic acid. Питам го - откъде имаш тая тениска, а той - работя във фирма, занимаваща се с анализ на РНК. Та каза ми той няколко неща за тая киселина, та тогава всъщност се замислих, че аз на практика нищо не знам за това. Макар да минавам за изключително образован човек с добри познания в естествените науки (доста години съм посветил на химията) се оказа, че и представа си нямам за нещо толкова известно, като РНК.
Та замислих се и изпаднах в дълбока депресия, понеже се почувствах крайно незнаещ. Опитах се да си изясня какви всъщност са границите на познанието, след като има хора, дето знаят неща, които на мен никога няма да ми станат ясни. Оказа се, че каквото и да правя - за оставащите ми години няма как да усвоя и една нищожна част от човешкото познание. За сметка на това ми стана ясно и друго - останалите хора всъщност не знаят повече от мен - те просто знаят други неща.
Всеки един от нас прави изводите си въз основа на нещата, които знае. Дори в една област от науката, човек не може да знае всичко. По принцип пишех предимно в съседния клуб - химия. Там има хора, които са много по-наясно с химията от мен, но има неща, които аз знам, а те не.
Преди няколко дни се опитах да прочета лесносмилаема информация за теорията на относителността - оказа се, че нямам необходимите познания да разбера теорията дори в опростен вид. Затова смятам, че няма нужда да знам всичко, за мен е ценно да бъда максимално полезен там, където мога, а в другите области има достатъчно подговени хора. Знам, че те се водят от най-добри намерения, поради което нямам причина да не им вярвам. Ако биолозите смятаха, че ГМО са опасни - те щяха да предупредят, че рисковете превишават ползите.
Най-важното е невидимо за очите.
|