По принцип се знае, че българите са дошли отнякъде. Това "някъде" досега се приемаше наизуст, че е Алтай, защото някой бил казал, че там била родината на тюркските народи (а как така всички тюркски народи са се пръкнали от една планина не става ясно). Другото решение беше: българите са дошли "някъде от Азия". Азия е най-големият континент, иди разбери точно откъде. Но наглед безнадеждният въпрос не е чак толкова безнадежден: все някъде трябва да е конкретната прародина на историческия етнос българи. Казвам исторически, защото според мен не може да твърдим с лека ръка, че всички народи, които в древността са носили названието "българи" - във всичките му варианти са един и същи народ: ами нали ние, самите, имаме доста малко общо с Аспарух? Каква е гаранцията, че името българи не се е прехвърляло и в миналото от един народ на друг? Друг съмнителен момент: всички тия заглавия на Балк-Болг и т.н. Подобни "податки" (както е историческият термин) не могат да се абсолютизират. Първо, защото те трябва задължително да се извършат въз основа историческата фонетика. За да се каже: ето това "Балк" съответства на нашия "балкан", трябва да се проследи словообразуването в езиците, които са дали названието "балк" и названието "балкан". За голямо съжаление историческата лингвистика не е открила по-древни споменавания на наименованието "Балкан" от турско време. Т.е. няма причина да смятаме, че наименованието е българско и има връзка с българите. Колкото до връзката Българин - Бог, това вече е доста безумна конструкция. Бог е дума, присъстваща във всички славянски езици, затова не можем да твърдим, че е българска по произход (това е възможно само за думи, които са се наложили само в определен брой славянски езици, например думата "болярин", която идва от "боила" - тя се среща сред сърбите и руснаците, защото се е предала чрез общата ни книжнина, но не и сред чехите и поляците, които са се откъснали от "кирилиметодиевската" общност"). Освен това в старобългарския се е пишело "блъгари", т.е. вместо о, у или ъ, се използвало... е.. му м.., какъв беше терминът... абе "Л", което играе ролята на гласна (както е и до ден-днешен в чешкия и сръбския). Не е ясно защо, ако самите българи са се наричали "болгари" или "балгари", или "балкари", или т.н. славянският език няма да използва съществуващата гласна (все пак, и "а", и "о" са основни звуци в славянските говори), ами ще я замества със своето "лъ". Още повече че макар и на славянски, първите книги, споменаващи българския род, са се писали в България и книжовниците много добре са знаели как се произнася името. Следователно можем да смятаме, че открай време сме се наричали точно както и сега, а именно "българи" и затова всякакви асоциации с думи на "болг" и на "балк", макар и да са възможни, са съмнителни като доказателства. По въпроса за близките думи с азиатски езици: дори да има такава близост, дори съвпаденията да са много, това пак не доказва, че задължително имаме общи корени. Например унгарците използват около пет-шестотин български думи, сред тях повечето славянски (т.е. типични и за други славянски езици, макар по произход да е възможно да са български): например "пуйка" на унгарски си е "пуйка (пуйко, ако трябва да сме точни)". Това не значи, че сме от общ произход, а че унгарците, заселвайки се в Средна Европа, са се повлияли от говора на завареното население - сред което е имало много славяно-българи и съвсем българи. Да се изгради "българският" език по различните податки би било уникално интелектуално предизвикателство, но не мисля, че е възможно. Не за друго, а защото българският език се е променял навярно много често в историята и свидетелствата от 7 в., 4 в., 2 в. пр. Хр., дори да са автентични и дори да се отнасят до някакви български народи, навярно отразяват някаква българска култура, която при всеки различне исторически етап се е отличавала, и то съществено от предишната. Така например П. Добрев използва свидетелствата за една от най-сарите "български" държави и обяснява: ето, виждате ли, ние никакъв номадски народ не сме... как ли пък не? Че нали двеста години от коня не сме слизали... Това, че преди две хиляди години българите са водили уседнал живот, не означава, че след това не са се превърнали в номадско племе. Абсолютно погрешно е да се разделят народите на два рода: от край време земеделци и открай време номади... Историческите събития са склонни да превърнат и номадите в земеделци и земеделците в номади. Оттам и обясненията, че видите ли, Плиска била израз на нашата собствена велика цивилизация, са съмнителни. Двеста години българите не са слизали от коня и изведнъж се оказа, че помнели как се строят монументални крепости?! Няма начин. Обяснението е друго: успоредно с контактите си с Византия българите са поддържали подобни и с Персия. Само че тия контакти не е задължително да са от "бактрийски" времена, а по-вероятно - от дългия престой край Кавказ и постоянните, мирни и въоръжени, контакти с персите и попадналите под персийско влияние арменци отттатък планината. И прочее.