Пантеон на Будителите
Яков Крайков - издава първата книга от българин на кирилица.
През 60-те години на XVI век Яков Крайков заминава за Венеция, където обновява печатницата на сръбските печатари Божидар и Винченцо Вукович.През 1566 г. издава първата книга от българин на кирилица във Венеция. Той не само е печатар, не само купува печатницата, в която се издават и следващи негови книги, но се грижи и за илюстрациите. Освен това той е коректор. За период от 6 години отпечатва 4 книги - „Часословец от 1566; Псалтир с последования от 1569; Молитвеник от 1570 и сборникът “Различни потреби” от 1571–1572.
Родом от мястото Камена река в подножието на Осоговската планина, близо до Коласия (Кюстендил), докато в останалите три книги печатарят казва, че е от София.
Петър Богдан - автор най-ранният известен историографски труд по история на България
„За древността на бащината земя и за българските дела към неговите сънародници“), завършена около 1667 е най-ранният известен историографски труд по история на България, предхождащ с около век написаната в 1761 от католическия отец Блазиус Клайнер „История на България“ и труда „История славянобългарска“ на Паисий Хилендарски от 1762.
Петър Богдан (Деодат) Бакшев е роден през 1601 в Чипровци в семейство на занаятчии. Богдан е рожденото, а Петър – монашеското му име. Последното му е дадено след постъпването във Францисканския орден – може би по негова молба в чест на първия му учител и благодетел, епископ Петър Солинат. Държал и на първото си име и затова почти винаги се подписвал Петър Богдан. Умира в първите дни на септември 1674 година. Погребан е в олтара на построената и осветена от него църква „Света Мария“ в Чипровци.
Петър Богдан очертава етнографските граници на България.[4] През 1640 г. той пише:
„България се нарича днес всичката оная земя, която се зовяла някога Първа, Горна Мизия, част от Долна Мизия, цяла Тракия, с изключение на приморието Калиполско, дето се говори гръцки език, по-голямата част от Македония, цяла Морава, та до Охрид, до пределите на Албания и Гърция, а от Сърбия на изток до Черно море; Дунавът в дели на север от Влашко и Молдова, в старо време наричани Древна Дакия, Прездунавска Дакия и др.“
През 1655 дава сведения за Охрид:
„Охрид, български град, описан от Петра, софийски архиепископ. Градът Ахрида се нарича по славянски Охрида или Охрид, разположен при езерото, неричано Лихнидско или на славянски Блато Охридско. Той е бил съграден от император Юстиниан, който го и назовал Юстиниана Първа и свое отечество... Но в наше време той припада на царство България и е нейн главен град: и днес всички, които живеят вътре в града (крепостта), са българи“.[4]
Захарий Княжески - основоположник на библиотечното дело в България
Истинското му име е Жеко Петров Русев, роден е през 1810 година в с. Пишмана (днес Княжевско), община Опан, област Стара Загора.
Изучава занаятите грънчарство и сапунарство, учи в Стара Загора, Търново, Света гора и във Взаимното училище в Габрово при Неофит Рилски. От 1832 учителства в Стара Загора. Предприема пътешествие из Близкия изток, Африка и Балканския полуостров. През 1837 г. учителства в Габрово, а през 1838 г. – в Търново. Завършва образованието в Духовната Семинария в Одеса, Русия (1839 – 1845). Един от първите български стипендианти. Негов попечител е Васил Априлов.
Основоположник на библиотечното дело в България - през 1857 подарява на Мъглижкия манастир цял товар книги, донесени от Русия, създавайки първата в България обществена библиотека. Книгите са били докарани със седем волски коли, пакетирани в 40 сандъка. По-голяма част от библиотеката изгаря по време на Освободителната война и следите на това книжовно наследство са изгубени завинаги. " Наричат го Последният възрожденец... От 1967 най-голямата библиотека в Стара Загора носи неговото име.
ПП.
Захари Княжеский е автор на "Кореньа на пиянството и каква полза принося на ония, що пият много" В Смирне: в типографии А. Дамианова, 1842. – 7 с. Което ме подсеща... за книга на Михаил Булгаков - "За ползата от алкохолизма" То май излиза, че Булгаков е заимствал от Княжеский?
|