На пример , мајката на Григор Прличев вели во Автобиографијата дека го слават св. Атанасије, многу ретка слава кој не никаде нити селска/градска слава, освен село Белчиште, нити им е именден, многу малку семејства го имаат како куќна слава, ама ете мајка му пред умирање за св. Атанасије зборува.
Я да го прегледаме този епизод в оригинал:
На 16 същаго търгнахме от Дебър, всички заедно, със старните. На 18 същаго, празник на св. Атанасия, домашний наш патрон, стигнахме в Охрид весели и здрави, освен брата ми и внука ми, които беха болни.
– Виж, майко, св. Атанас и св. Климент ни доведоха живи…
Трапезата беше ставена, но преди да седнем, се прибрахме пред иконата, се кланяхме и плакахме, славещи Бога и святиите му св. Климента и св. Атанаса, комуто и паметта вършехме. После седнахме и се веселихме, преди всека здравица молещи св. Атанаса да пази от зло вси християни, а най-после и нас, да подари здравице на болните (внук ми болен, нито можа да ни дойде в гости).
Бая ядене и пиене е паднало. Не е като в Охрид да няма лозя. (разбирай вино и ракия)
|