Пак от Селишчев:

в) Курбанътъ се освещава съ огънь (свещи). На рогата
на жертвеното животно запалватъ свещи. За това свидетелствува Кирилъ Пейчиновичъ. На това указватъ и по-
късните наблюдатели. Надъ горящите върху рогата свещи свещеникътъ чете молитви. Напр. въ положкото село

Седларци „доскоро паляха свещи на рогата на овните и, преди да ги заколятъ, заставляваха попа да прочете по
нещо върху тяхъ" [1]. Жителите на Велесъ извършватъ службата „вонъ варошъ", на хълма „Светъ-Илия," при дърво,
разбито отъ мълния. На дървото запалватъ свещи (устно съобщение). У павликяните въ време на
жертвоприношението старейшината държалъ въ ръцете си 3 или 4 свещи, вториятъ ималъ 2 свѣщи, a останалите
по една свещь [2].
б) Понякога позлатявали рогата на овена, който се принася въ жертва. Така напр. това ставало още въ 90-те години
въ нѣкои села въ Пологъ.
в) Освенъ свещите за освещение на жертвата необходимо е и кадене съ темянъ. Когато жертвата се свари или
опече, става нейното кадене. Старейшината или свещеникътъ кади съ темянъ курбана.
г) на курбанната трапеза слагатъ обреденъ хлябъ.
д) Праздненството се придружава съ музика, пиние, хоро, игри (хвърляне камъкъ, борба, скачане). На
праздненството служба се пеятъ различни песни. Едни отъ тяхъ по своето съдържание са близки до коледните,
както са близки по цель и по основа самите праздненства.