Селишчев:

Различните страни на битовия животъ на населението въ Македония са намерили отражение въ произведенията
на македонските писатели отъ началото на миналия векъ. Специално за северозападна Македония богатъ
материялъ въ това отношение се намира особено въ съчиненията на Кирила Пейчиновичъ. Така, едно отъ явленията
на бита на населението въ Пологъ, горещо изобличавани отъ Кирила Пейчиновичъ (въ съчиненията му „Огледало" и
„Утешение грешнимъ") е курбанътъ. Не по християнски, неприлично прекарватъ тамъ праздника въ честь на
светеца, който служатъ веднъжъ въ годината. На Атанасовдень колятъ курбанъ. Съ курбана се надяватъ да
умилостивятъ бога и св. Атанасия и да избегнатъ всякакви болести и нещастия (Оглед. 68, 73). Занасятъ единъ
овенъ въ черква, запалватъ свещи на рогата му, a попътъ чете надъ него молитви. По време на праздника се опиватъ
съ вино, скачатъ, играятъ, беснеятъ, седятъ цела нощь, пеятъ, но не молятъ празднувания светецъ.
Това празднуване, за което говори К. Пейчиновичъ, се отнася къмъ „службата", извършвана отъ целото село въ честь
на единъ или другъ светецъ. Това праздненство става въ всички краища на българските славяни, — и въ
Македония и въ юго-западна и въ източна България. Наричатъ го — служба, светецъ, курбанъ, съборъ, сборъ,
панаиръ, ордия. Основнити черти на това праздненство са еднакви навсякъде.
а) При това праздненство непремѣнно колятъ курбанъ, — теле, овенъ или волъ. Срѣдствата за пренасяното въ
жертва животно се събиратъ отъ всички жители на селото. Онѣзи, които събиратъ тия срѣдства, по някои места въ
Македония
се наричатъ кумове [1]. Този елементъ на кървава жертва въ праздника, курбанътъ, е предизвиквалъ у некои
представители на черквата горещо негодуване. Такъвъ е билъ Кирилъ Пейчиновичъ. „Не мойте християни, не колите
жертва кровна, за што имаме бескровна" (Оглед. 69, вж. още по-долу). Забранявали да се принася такава жертва и
католическите мисионери, които са действували всредъ българските павликяни.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите