Тука вече "ме нацели"!

Да стане дума за тази "закономерност" (слагам я в кавички, но за мен си е точно такава). Има си природни, физически и физиологически дадености, които не спират да работят.
Европа се населява през нас и дели при нас. Върви по водните пътища и брега, защото водата е път и живот.
"Шаблона" (по темата на автора) е в сблъсъка между изтока и запада. Първите цивилизации, родили култура и познание за света и самите нас, идват от изток. Силата и волята на индивида в сблъсъка с природата и свободата като идея се развива от запад и вътрешността на континента.
Ние сме буфер - нито тук, нито там. Тук всеки дошъл сменя естеството си.
От изток идват Перси, стигат Дунава и изчезват. Идват гръко-македонците, стигат Дунава и изчезват. Идват римляните, минават Дунава и изчезват. Идват османците, на Дунава спират и изчезват. Никой от Изтока не влиза с континента.
От запад идват келтите, минават Босфора и изчезват. Идват готите, минават Босфора и изчезват, идват славяни, минават Босфора и изчезват.
Общото е само това, че всеки се връща откъдето е дошъл и там си остава да си развива империята. Тук обаче започва неговата история - гърците с Троя, Рим вярва да е от Троя, келтите идват до Троя, готите, славяните, норманите. Всеки поема знание, умения, култура и християнството влиза през нас.

Келтите през Дунав стигат центъра на континента и между Дунав и Рейн строят столицата си - Аугуста Тривериана - Триер. През Рейн до днешни Франция и Англия. Рим владее Триер и му е втора столица, а Дунав и Рейн граница. Готите по Дунава стигат пак там и по Рейн германи и франки стигат островите. Карл Велики е в основата на съвременна Европа защото държи двата бряга на Рейн и Дунава, с Триер. Цяла Европа е кръвно, верски и всякак свързана с нас заради Босфора и Дунав.

За мен, като днешен българин това ми е историята, миналото и бъдещето. Конските опашки са ми символ за свободна воля и самоизява на индивида като белег на запада, на континента, през Дунав. Не на робският/крепостен Рим, Константинопол, Берлин, Париж, Лондон, Москва, Виена. Всички те се разкараха от тук и се надявам никога да не се връщат.
Ние няма от какво да се срамуваме. Те, това сме ние, което заедно създадохме и създаваме от древността до днес. Нашият език е техен и техния наш, както и генът, и културата ни. Говоря не за някаква си "Велика България", а точно тази, с този си размер, народ и територия делим поне от 1300 години под това име.

От гореказаното имаме грях голям пред Европа, но ми е друга тема. Касае бъдещето.