Не ми е любима тема и мислех да не взимам никакво отношение, но все пак се реших да нахвърлям няколко бележки.
Славянство, германство, латинство, все големи етно-лингвистични групи на голямото европейско семейство. Симпатия към една или друга от тях, нещо съвсем нормално.
Някакво чувство за свързаност с тях... по ми прилича на някаква заученост, предубеденост, наизустеност, инерция...
Истпорически да, конкретно заслуги на България в израстването и цивилизоването на неколцина славяно-православни народи и един латиноговорящ, също православен. Индиректно покрай най-голямият от тях - заслуги и към описменяването на някои азиатски разно-говорящи народи, извън индо-европейското семейство. Толкоз, но не е малко.
В замяна: гореизброените, цивилизовани по директна линия от българите, по близки или по-далечни, сякаш не гледат с охота на това, дори благодарността и признанието изглежда е последното, което биха сторили. Обратното, при всяка възможност са създавали неприятни последствия било за България като държава, било за българите в нея и извън нея, като население, често и двете накуп.
Някак с католическите славяни няма такива проблеми, дали защото са далеч, дали по други причини!
Няма и с много от другите две големи европейски етно-лингвистични групи, без значение вероизповеданието им.
Нещо повече, няма значими проблеми след непосредственото начало на 20-ти век и с мусюлманските държави, независимо от вида ислям, който изповядват.
Няма проблеми, а по-скоро добри отношения и с евреите.
Куриоз на куриозите. Няма от наша страна расизъм, нито пък е необходимо да има излишни и за жалост вредни симпатии, към народи били сродни по език или по вяра.
Трябва да сме водени от прагматизъм и убеджението (и то е така), че принадлежим към един високо цивилизован съюз, който е в авангарда на развитието на човечеството, т.е. тук правя директна препратка към европейското чувтсво за идентичност, стоещо над славянското и православното.
Българското обаче, както съм подчертавал пред теб и в друга тема, първо и незаменимо!!!