Двете житейски истории на (Пасхалина) българката.

"Обърнете внимание на житейската история на Пасхалина, една възрастна жена от Асирос (Гвоздово или Гювезна, бел. наша), която на три пъти ми разказва историята на нейното детство по време на Балканските войни. Пасхалина и аз говорихме за спомените ѝ от младостта и земеделските техники, но специално обсъждахме и Балканските войни, защото тя била родена през 1906 г. в село Амбаркьой в района на Кукуш. За първи път интервюирах Пасхалина в нейния дом, в присъствието на нейни роднини по време на първото ми теренно изследване в Асирос през 1988 г.

Първа житейска история (представена от нас със съкращения): Бащата на Пасхалина бил арендатор, който работел земята на турски собственик и получавал половината от реколтата....Хората от Гювезна, твърдеше Пасхалина, говорели "български". Те били много приятелски настроени, когато идвали в Амбаркьой, за да изкупуват житната реколта или да се женят за местни жени. След Балканската война семейството на Пасхалина се преместило в Гювезна. Тя си спомняше деня, в който станала битката (битката при Кукуш, 1913 г.)....Българската армия отвлякла сестра ѝ и брат ѝ... и ги отвела в България, където отстъпила армията. Пасхалина и родителите ѝ избягали. Докато оръдията още гърмели над дома им, тя и родителите ѝ опаковали някои вещи, натоварили животните и заминали за Сърбия (областта Македония на територията на Кралство Сърбия, бел. наша.) Там те преживели тежки моменти, хората не ги искали и скоро те се завърнали по тези земи...Роднините на майка ѝ живеели в Гювезна. Тя (майка ѝ) имала сестра на име Дона...Братът и сестрата на Пасхалина останали в България. След много години един от съседите им в Асирос казал, че получил писмо от брата на Пасхалина в България. Ето как Пасхалина се събрала със своите брат и сестра. През 1957 г. сестра ѝ посетила Асирос и след това си пишели писма. Пасхалина пишела на гръцки, но сестра ѝ можела да говори само на български (т.е. не знаела гръцки). Сестрата обаче познавала един човек от Костур...и той превеждал писмата на български за нея...Пасхалина се разплака, като си спомни за майка си Стойна, която работела по жътва и си почивала настрана от другите, за да може за си поплаче за изгубените си деца....Пасхалина отишла на училище в Гювезна и там научила гръцки...Тя си припомни как питала какво значи "калимера" (добро утро). Когато била в училище се страхувала много, понеже другите деца я заплашвали, че ще убият нея и нейния народ. Учителят също я наричал с прякора Вулгаруда (малка българка). Пасхалина си спомняше как години наред я наричали "българката"...а другите момичета не искали да играят с нея...По-късно, през 60-те станал един инцидент и той разстроил Пасхалина толкова много, че тя отнесла случая до съда в Лангада (Лъгадина). Една от съседките ѝ я нарекла Пасхалина Вулгаруда...Пасхалина застанала пред околийския прокурор в Лангада и му казала, че не е българка. Тя му показала гръцката си лична карта и му заявила, че ако е българка, синът ѝ няма да може да служи в гръцките ВВС...Тя настояла, че не иска хората да я наричат българка....

Другата житейска история: Последно говорих с Пасхалина през лятото на 1991 г. Аз преглеждах бележките си...и се надявах да изясня някои моменти. Истории за българската армия, която отвеждала деца могат често да се чуят из Гърция и исках да проуча дали има традиционализиране в нейния разказ...В отговор тя отново разказа историята си, но този път със значителни промени...Попитах Пасхалина защо първите ѝ разкази се различават от тази трета версия. Тя отговори, че през всички тези години я е било страх да каже истината...Пасхалина помнеше датата на раждането си, защото тя била записана в регистър, воден от българите, когато Амбаркьой било под тяхно влияние...Селото (Амбаркьой) имало българска църква и българско училище. Гръцката армия изгорила селото, а не българите...Цялото ѝ семейство избягало в едно българско село навътре в Сърбия (областта Македония на територията на кралство Сърбия, бел. наша), където просело хляб. Най-големия ѝ брат и сестра ѝ останали там, защото не искали да се върнат в Гърция. Останалата част от фамилията се срамувала да каже истината за тази история и затова започнали да разказват версията, че тези деца отишли на жътва, докато семейството било в селото. Така те можели да обяснят разделението на семейството. Твърдели, че брат ѝ и сестра ѝ били отвлечени от българската армия. По-късно Пасхалина научила от един човек...който бил офицер в гръцката армия...че е виновен за подпалването на селото. В Гърция не желаел да се върне най-вече брат ѝ...После сестра ѝ извървяла пеш целия до София в България...Повечето от хората от Амбаркьой са сега в Сърбия, твърдеше Пасхалина, но някои са в България. Тя настояваше, че не е имало гърци в Амбаркьой. Гювезна се наричала Гостово (Гвоздово) на "нейния" език. Фамилията на бащата на Пасхалина...била Гълчанов, но по-късно той приел гръцко презиме. Нейното семейство по-късно дошло в Гювезна, но живяло в страх, защото често идвал полицаят и им казвал да се махат...защото били смятани за българи...

...Нейният последен разказ през мен предполагаше..., че семействата като нейното са били третирани като негърци, тормозени, осмивани, притеснявани и отхвърляни...."

(От монографията на Анастасия Каракасиду „Житни поля, кървави хълмове: преходи към националното в Гръцка Македония, 1870–1970”, изд „Сиела“, 2008 г.) Автор е гъркинята Анастасия Каракасиду, социален антрополог и професор в американския Уелсли колидж. Книгата има смелата задача да докаже, че националното съзнание на хората в Егейска Македония не винаги е било гръцко и, че ако днес е преобладаващо такова, то това е постигнато на цената на жестока асимилация, насилие и изопачаване на историята. „Книгата доказва, че постепенната гърцизация на населението в Егейска Македония е отчасти естествена, но и отчасти насилствена. Това е голям пробив в гръцката наука, където тези факти обикновено се премълчават“, казва историкът доц. д-р Александър Николов, преводач на книгата. „Беше засегнато табуто, че това е изконна гръцка земя и колкото българи е имало там, те са били прогонени по силата на различни спогодби. А не се оказва точно така“. Книгата излиза на английски през 1997 г. и веднага бива преведена на македонски, за да послужи на Скопие в постоянната идеологическа борба с Гърция...„Историята не ни е оставила една Македония, няма единна история, нито пък един единствен македонски народ, чието име и идентичност днес други се опитват да узурпират за себе си“, казва авторката. Нещо повече, никъде в книгата гръцката антроположка не говори за автономен македонски народ, който да е наследник на древните македонци на Александър Велики. Вместо това, тя не се стеснява от употребата на термина “българи” и “българско”, като се опира добросъвестно на изключително разнообразен документален и етнографски материал, събиран в продължение на години.

Логично, такава книга не се приема добре в Гърция. Под натиска на гръцкото Външно министерство „Житни поля, кървави хълмове“ е спряна от печат в английското издателство Оксфорд Юнивърсити Прес. Това предизвиква бурни протести и в крайна сметка, монографията е издадена в Чикаго Юнивърсити Прес. Междувременно Анастасия Каракасиду е подложена на заплахи за живота си и системен тормоз от страна на някои крайни гръцки националисти. Водещ атински журналист обвинява авторката в канибализъм и опит за разчленяване на гръцката нация. Жителите на Асирос – селището, което е в основата на антропологичното изследване на Каракасиду, излизат с отворено писмо, в което се разграничават от книгата, заявяват, че общината им никога не е била двуезична, и че те всички са „чисти гърци, 24 карата и по език, и по национално съзнание“. Само няколко месеца преди това, много от хората в Асирос и региона признават пред Каракасиду българските си корени."

Из: "Kървавата гърцизация на Егейска Македония
С 11 години закъснение у нас излезе книгата "Житни поля, кървави хълмове", която казва дълбоко крити истини за българите в Егейска Македония", Петър Добрев

Цялата статия можете да прочетете тук: https://e-vestnik.bg/3743/k%d1%8a%d1%80%d0%b2%d0%b0%d0%b2%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%b3%d1%8a%d1%80%d1%86%d0%b8%d0%b7%d0%b0%d1%86%d0%b8%d1%8f-%d0%bd%d0%b0-%d0%b5%d0%b3%d0%b5%d0%b9%d1%81%d0%ba%d0%b0-%d0%bc%d0%b0%d0%ba%d0%b5%d0%b4%d0/?fbclid=IwAR2YU_XmPPNIzX88TrKosVfUV-7pC8Z1UJkwpzIiVfNhLNdFssYMBMORtOA