Костурският митрополит Германос Каравангелис описва в спомените си как вербува Коте Христов от село Руля. Коте Христов е бивш войвода на ВМОРО, ренегат, осъден на смърт, но пощаден от Гоце Делчев:
“Сега вече измислих нещо ново. Щом като нямаше вече да очаквам помощ от Гърция, трябваше да опитам да откъсна някакъв българогласен войвода и да го убедя да се възвърне и стане гръцки капитан. И така се реших да се срещна с Кота от Руля. Той беше юнак и отличен стрелец. А като войвода на българите беше убил Касъм ага. Така че беше извън закона, осъден на смърт. Обаче неговото село Руля преди години беше гръцко и той самият преди да постъпи в комитета беше православен. Така че щеше да ми бъде по-лесно да го привлека най-лесно от който и да било друг. Сетне комитетът все още показваше признаци на симпатия към нашите и особено към тези, които убиваха. „Ще го намеря, значи - казах си. - И какво щ̀е, нека стане.”
След много опити успяхме да се споразумеем и останахме съгласни чрез писмо да се срещнем в едно село срещу Руля - Търна. Отидох там в полунощ. Останахме заедно цялата нощ и говорихме. Казвах му: „Вие сте гърци от времето на Александър Велики, след което минаха славяните и ви пославянчиха. Видът ви е гръцки и земята, която тъпчем, е гръцка. Това свидетелстват статуите, които са скрити в нея. И те са гръцки. И монетите, които намираме, са гръцки и надписите са гръцки. После, църквата ни и Патриаршията защитаваха винаги свободата, докато България не се оказа способна дори и сама да се освободи. Току я освободи Русия. И ти чакаш сега тя да освободи Македония? И ти си представяш, че е възможно някога Европейската дипломация да изостави Македония на България и особено Лерин и Костур, които са на разстояние едва два дни от гръцките граници, докато от българските са на седем дни разстояние?” След това му говорих за убийствата и му казах, че ако действително българският комитет работи за свободата, за такава една свещена цел, нямаше да може да прави такива престъпления да взима с принуждение пари от сиромасите-селяни и да убива невинни. „От днес - му казах - ще бъдеш заедно с нас, ще бъдеш първият. Ще те изпратя долу да се запознаеш с гръцкия крал и кралица и децата ти ще ги изпратя в Гърция да следват”. Той това го прие и останахме съгласни той да възприеме защитата на територията му и аз задължението да издържам чедата му. Даде ми едно писмо, че в бъдеще ще подкрепи гръцкия комитет. След два-три дни ми изпрати своите деца - две момчета, едното на 7 и другото на 12 години, които бяха храненици на костурската българска гимназия. Задържах ги една седмица в Митрополията и след това ги изпратих на Павло Мела с досието им. Тук ги настаниха в лицея на Делио и след това във Военното училище и днес са офицери на гръцката армия.“
Васил Чакаларов задочно отговаря:
“29 декември - Лобаница - неделя (1902 година)
Макар и да бяхме казали да бъдем тайничко, но всички ни узнаха даже и гъркоманския поп Герман, поиска да доди при нас. Позволихме му и доде. Тоя брат до там се е погърчил, щото почна да ни говори една българска две гърцки. Подигнахме въпроса за народността му, той се помъчи всячески да ни докаже, че ние сме гърци! Като не можа да изложи факти, които му поискахме, почна да развива историята за великия Александър Македонски, че не сме нито гърци, нито българи, а сме македонци, без да помисли, че во Македония има и турци и евреи и от много други нации. Човек, който не разбира от история и да почни да ти проповедва со нея, това е много смешно! Ние не искахме да влизаме в повече разпри с него и затова го зарезахме“.
Цитатът е от книгата Васил Чекаларов. Дневник. София, 2001, с. 188; спомените на Каравангелис са притурка към същата книга - с. 328-329.
На снимката - паметник в Костур, на който Германос Каравангелис благославя Павлос Мелас, известният гръцки андартски капитан, прочут с девиза си “Българин да не остане!“.