За първи път се замислих над думата "македонец" като бях около петгодишен. По радиото ехтеше една фолклорна песен, нещо от рода на "Ой Джемо, Джемо", някаква от Егейска Македония и питах баба ми каква е и тя ми каза "македонска" Заинтересувах се какво са македонците и тя ми каза , че са българи и даде пример с много съдеди от махалата, които са македонци. Обаче имах един съсед, възрастен човек, с който много общувах, може би защото нямах дядо. Говорехме си главно за футбол, знаех че е македонец, та той един път видях че на стената в бараката му, където майстореше разни неща, беше залепил карта от ученически атлас на Македония на Александър Велики. Бях втори клас, но вече знаех че в античността няма българи и че Александър не е българин. От дума на дума разбрах, че се мисли за македонец различно от българин и че навремето на паспорта му пишело македонец. Казах на родителите ми и на баба ми, която пък беше приятелка на сестрата на дядото, живееща в друга съседна къща. От баба ми това стигна и до нея и сестра му каза, че брат й е малко луд и необразован и да не му обръщам внимание. Баща ми каза да не разправям насам натам какво ми е казвал дядото, той много си сръбва ракия и говори глупости.
|