Средният българин не познава северномакедонците. Първо бяха нашите поколения, които бяхме възпитавани, че там хората страдат по България, живеят в постоянен страх от репресии и само чакат границата да се отвори за да се случи едно възторжено обединение. След това се получи първият шок от първите физически контакти и срещи, бяхме шокирани от пренебрежението и определената подигравка с която ни гледат, но това отново го отдадохме на все още пресният страх от репресии, лошият Киро Глигоров и сърбоманската власт. След това бяхме шокирани от изкустването разделяне на думите македонец и българин, не без помощта и на нашата политика и преса. След като осъзнахме за какво всъщност става въпрос, се породи дистанция и на моменти определена враждебност от наша страна, акомпанирана от пожелания от сорта - те албанците ще ви е.ат мамата, ще ревете за нас. Мисля че това продължава да е така.


-----



До голяма степен съгласен. Имах представа какво твърдят техните историци, попадали са ми книги, чел съм и някои глупости когато интернета навлизаше. Преди петнадесетина години ми стана интересно да погледна как се коментират събитията в техни форуми, тогава попаднах на Кайгана. Впечатли ме тема в която се осмиваха българите и живота тук. В Дер Щурмер със сигурност са се отнасяли с повече уважение към евреите, нито един глас да призове за някакво приличие, тук таме по някои българин от старите предели подложен на гаври и трит. Не допусках, че е възможно някъде така да бъдем мразени. Започнах свое си проучване, дали пък този форум не е някакво изключение, да речем както сборището на русофоби в Дневник. Не беше.