Никога не съм вярвал в клишето "онеправдани братя". Точно обратното, имах много съседи преселници от Егейска Македония, и помня как някои откровено съжаляваха съдбата си. Едни имаха роднини, които незнам как и откога се бяха оказали в Югославска Македония. Съседите бяха преселници в БГ към 23 г. Роднините им дойдоха 80-те на гости, то беше голямо фукане за тях как имали роднини югославяни, какво им подарили, какви свободни, отворени пичове били. Личеше им на нашите съседи как се чувстваха прецакани или по скоро пре.бали се, че дошли навремето в БГ. Дори започнаха да се чувстват и те леко като югославяни. Изкарали си бяха лятото телевизора на двора и гледат "Горещ вятър", държаха се така сякаш имат нещо общо национално с този филм. Гледаха по-гордо. Отделно сръбската кафанска музика си беше на почит все едно е тяхна. После ходиха и те, един дядо , роден в Гърция още, се пенеше да разказва как роднините ги завели да разгледат Скопие и ги разходили с лодка ли беше на Матка, колко хубава държава било и т.н. Не може едно малко дете като мен тогава, след като му са се набили такива случки и реплики в главата от малък, да мисли за онеправданите българи от Вардарско. И аз намазвах цигарени дъвки и някакви лепенки с футболисти от репрезентацията. В нито един момент не съм вярвал, че северомакедонците ще се втурнат да искат да са българи.
|