Не бих лежал на подобни асоциации,защото не е аналогичен случая. Може би българския случай е една идея по-близък до този на франките и галите,, но пак има своите специфики. Варягите по начало действат рядко с по един дракар, в повечето случаи с по няколко, понякога с цели флотилии. Тук обаче имаме речни викинги, за това може да говорим за шепа дракари. Те превозват въоръжени мъже, без семействата им. Това ще рече, че в руския случай имаме неколкостотин викинги, взели си разни славянки и в рамките на две-три поколения се изгубват сред славяните, до степен, че изгубват дори грабителските си навици по вода, та чак забравят как се строят дракари. Франките се сливат с галите на племенен принцип, но все пак говорим за част от западните франки. Основната част от българските заселници, доколкото водим за такива народа на Аспарух, отива на място, където спорадично са усядали по-малобройни групи от българи в предходни времена. Едновременно отсяда и втора група,тази на Кубер. Към тях по-късно ще се присъединят и панонски, както и черни българи. Това на практика отличава много българския случай от руския и френския.