Е същото е, ма не точно:
"Fracile has argued for asymmetrical rhithms as a distinguishing feature from traditional Romanian communities in Voivodina, linking those repertories to others from the eastern Balkans, and differentiating them clearly from Serbia and Hungarian repertories in the province."

Само дето източните Балкани това е България и както ще видим на стр.351 и след нея, тези неравноделни тактове са наречени неславянски свързани и със С. Македония. В Анатолия и Леванта е възможно да са открити по-скоро изолирани паралели, които много рядко се откриват и на други места по света, което е дало мотив на Константин Браилу, да ги нарича "световно явление", вместо очевидно дразнещото го БЪЛГАРСКО ЯВЛЕНИЕ, използвано от Барток, Добри Христов и Васил Стоин. Само че след тях и много други споделят тяхното мнение, а не това на румънеца и не особено разбиращия автор на книгата Джим Самсон.
И така, Браилу на базата на споменатия от мен в други постове тактов р-р 7/8-ми (респ. 7/16-ти), се опитва да отклони вниманието и размие националния характер на българските уникални ритми. Само че както споменах, влашката музика и в Румъния и в Молдова и у нас, на юг от Дунава е в 2/4-ти. Самсон пък надълго и нашироко поема тази поента и започва да търси влияние там, където ги няма. Барем подчертава, че османската е равноделна. После се занимава с хоровото пеене, споменавайки "Мистерията на българските гласове" and so on...

Не ми се продължава с книга, която няма за цел да разглежда уникалността на дадени култури, а обратното, да търси под вола теле, за да ги изкара, като нещо обикновено, което видиш ли били само и единствено влияния и нищо повече...
Това е несериозен труд от сорта на тези книги, за които македонистите плащат на разни ненаучници (или просто такива, за които науката отстъпва пред финикийските знаци и политиката), опитвайки се да виждат и да доказват "македонци" под път и над път къде ли не в историята било на средновековието, било на възраждането!

П.С. Аа да, когато се четат аматьори като Куба и Кучак, нямащи представа от музика, но пък защитаващи с всички сили и средства определени политически нагласи, прикрити под маската на културата, се стига до смехотворни като техните заключения за "западно югославском влияние" върху българската музика. Когато не се конкретизира това влияние, много очевидно личи тенденциозността, пък и крайното невежество на въпросните двама. Дори да предположим, а то очевидно е така, че визират торлаците, трябвало е да знаят, че техната музика като правило е в 2/4-ти, но не би! Глупостта ходи по хората Джинги, някои от които се зоват и "автори", но ти го Знаеш нали?

Редактирано от kuduger-96506 на 01.04.20 19:10.