Спрямо имперска Русия индустриалния напредък и технически прогрес на СССР е безспорен, но със споменатите условности.

Колкото до ентусиазма на гражданите на СССР и ниското ниво на дезертьорство, бихме могли да поспорим доста.
Ще маркирам два момента:

Първия, свързан с ентусиазма, го намирам във връзка с посрещането на все още непознатия завоевател, като освободител на много места из съветските селища на обширния източен фронт. Немците скоро ще дискредитират този си образ на освободители от Сталин и болшевиките, но е факт, че множество съветски граждани първоначално са доволни от срещите си с германците, каквото и да ръси по въпроса комунистическата пропаганда от периода и след това.


Второ: дезертьорството при силното присъствие на НКВД и техните заградителни части е значително по-трудно отколкото по време на царската армия, което не пречи пък немците да пленяват милиони червеноармейци в началния период на сблъсъка и той за военната история на света буквално е наситен с рекорди от такъв характер. Никога преди това и никога след това не е имало подобно количество хора да бъдат пленявани на веднъж. Обяснението го оставям на теб, но точно тук се появява и прочутата заповед на Сталин "Ни шагу назад".

РОА като част от Вермахта би трябвало да разглеждаме в отделен и различен контекст в който са и по малобройната РОНА и неколцина други подобни тям организации и подразделения, които бях изредил тук преди повече от година. Те включват разбира се и множество някогашни белогвардейци, живеещи в чужбина. Бих ги нарекъл твърде много изключения, за да са такива!

Партизанското движение е спорно до колко (и ти в този дух си го споменал) и дали всъщност е поддръжник на съветската власт или по-скоро е спонтанна съпротива срещу агресора (на по-късен етап вече организирана), естествено използвана от централното правителство.