Той и Гьоринг на тази расистка американска политика набляга на нюрнбергския процес, та бая точки печели... но това просто е едно меко продължение по инерция на предходния робовладелски период, чиито основи се пропукват именно през самото ВСВ. Индустриалния север вече оценил подобаващо черната работна ръка, но му изнася по-ниското заплащане. Остава да бъдат впечатлени военните, но длъжностите за негри са ограничени и обикновено не дават възможност за героична изява и все пак и тук нещата се променят. Е, има време за Мартин Лутър Кинг...
Не съм сигурен, дали точно Версай играе ролята възпламенител, защото настъпва времето на повсеместните диктатори, а демокрацията е твърде млада, крехка и не доказала себе си, при това на малко места по света. Първо трябва да рухнат отчайващите идеологии, за узрее света, после и да се разбере простата истина, че те обслужват единствено най-обикновени луди, отличаващи се само с ненаситна жажда за власт.
Разбира се не подценявам нито за миг ужасяващите условия, наложени над победените в ПСВ, нито световната икономическа криза (по-точно голямата депресия) между двата глобални конфликта. И точно тук някъде между горното (идеологии и диктатори) и между току що споменатото, т.е. рязкото влошаване качеството и достигнат стандарт на живот, се вмъкват резултатите от втория болшевишки преврат.
То външно май на всички им е изглеждало тогава така, макар и в западните демокрации да не са си правили илюзии - възход на младата комунистическа държава, па ако и изпръскана с безкрайно много кръв. Обаче въпреки тясната обмяна на военен опит, както и близки икономически връзки между комунисти и нацисти, на последните никак не им убягват слабостите на болшевишкия гигант (в крайна сметка ги и подценяват). Безспорно СССР се индустриализира. Централната власт безпардонно налага волята си във всички кътчета на голямата страна, а обикновния човек е скован от страх и не му остава друго, освен да се грижи както може (по-точно както му кажат) за благото на партията и нейния вожд. И все пак идеологизацията на военните взима своя тежък дан, индустриализацията има нужда от квалифицирани кадри, а продукцията, дори военната, често е под всякаква критика. Културния спад дори е несъизмерим с останалото, защото вече не остава кой да се грижи и "произвежда" култура, интелектуалците си отиват по бързата процедура, заедно професионалните военни. Инженерите и техниците се учат от техните немски събратя, но трябва да дойде военния конфликт, за да доближат нивото на запада. Моряците пък въобще ги нема, а и там вече не остават хора с опит, нито пък военно-морски флот. Останките от разбития от японците руски имперски флот, все още са на ниво, а кадрите са им незаменими, но комунягите това не ги интересува и ще берат горчиви плодове през ВСВ, та дори ще им се наложи спешно да купуват от иначе омразните им британци (линкора Роял Соверайн става Арахангелск).
Изобщо победата на СССР във ВСВ звучи като победата на Китай над Япония в същия конфликт. То просто не е сериозно и задължително ужасяващо преувеличено. Единствено меродавно в случая е да се говори за победа на съюзниците над силите на Остта, при това изключително трудно извоювана с моменти на отчаяние и изобщо неяснота в крайния резултат. Студената война вече е друг период и СССР се връща в играта едва след 1948г. като твърдо застава на водеща позиция в единия блок и на практика втора военна сила в света, след като вече се е сдобил с ядрено оръжие. Настава времето на наваксване във военноморския флот, изграждане на липсващата (до тогава само на книга) стратегическа авиация, както и на реактивната с помощта на немския инженерен гении авиация и пак с тяхна помощ ракетостроене и мощен подводен флот.

Редактирано от kuduger-96506 на 09.11.19 16:17.